-
Камен Донев “За сватбите”
Изпитвам огромно възхищение към енергията и страстта, които Камен Донев излива в спектаклите си. Помня, че когато преди години гледах За народното творчество, после ме болеше челюстта от смях, толкова бисери се ръсеха ежесекундно в ефира. “За сватбите” ми се стори по-балансиран – хуморът отново е стихиен, а историите на моменти предизвикват неистов хилеж, но се редуват с повече песни и танци (и то какви!), допълващи разказа. Реалното предложение за брак пък си беше истинска смелост – като се има предвид, че свидетели бяха има – няма 10 хил. човека… Много ми хареса решението ансамбълът на Филип Кутев да не е в народни носии, а в ретро облекла – невероятна…
-
“Веселите уиндзорки”
Ще започна отзад напред: малко бяха аплодисментите! На мен ми се искаше ръкопляскането и виковете браво на продължат, докато ме заболят ръцете! Отдавна не бях си причинявала театрална смехотерапия, но “Веселите уиндзорки” напълно оправда и заглавие и очаквания. Пиесата е сравнително малко играно у нас Шекспирово произведение, чието действие се развива бурно и динамично в благопристойната английска атмосфера на лятната кралска резиденция Уиндзор. детайли няма смисъл да разказвам, само ще споделя, че си струва поне няколко пъти да се попие тази взривоопасна комична енергия. И макар че целия екип се справи много добре, за мен блестящо и нечовешко изпълнение направи Иван Бърнев, който буквално се обърна с хастара навън и…
-
Фламенко прелъстяване
Не за първи път гледам фламенко на сцена, но за Националния балет на Испания вчера в НДК мога да кажа единствено: струваше си очакването през последните два месеца! Още от встъпителния танц, сред завладяващото синхронно потракване на токчета и кастанети в почти пълна тишина, поех дълбоко въздух и възторгът продължи до самия край на спектакъла. Динамика, страст, разнообразна хореография, впечатляващи костюми, перфектен състав, прекрасна музика – все съставки, гаранция за магия. За мен всеки път е удивително как с фламенко танц може да бъде изразена почти всяка човешка емоция и преживяване – привличане, радост, страдание, нежност, съперничество, тъга, надмощие… и любов. Много любов. Резките, почти на предела извивки и завъртания, нажеженият…
-
“Покаяние”
Той и тя. И една откъсната ябълка. Като слепци вървят един към друг. Откриват се, завихрят се, обичат. После поглеждат встрани и идва болката. Раняват се до кръв. Съблазняват се, ревнуват, борят се, танцуват с чувствата, оплитат се в условности. Историята се повтаря. Много пъти. Той и тя. С протегнати един към друг ръце. Обичане. Или покаяние?… Вельо за сетен път прави красив театър. В него няма думи. Има прекрасно съчетание на движения, символика и музика, докосващи право в сърцето. Гениална модерна интерпретация на вечната тема за мъжа и жената.
-
“Ноктюрно: от прахта до сиянието”
И е лесно, и е трудно за смилане. Зависи колко фино са ти настроени сетивата да улавят нестандартното. И доколко са склонни да позволят на провокацийката да се промъкне в мозъка, да проникне предизвикателно през филтъра на тривиалното. Да попие смело през порите, така че нищо вече да не е както преди. Спектакълът не е за всеки. А може би е. От прахта до сиянието. Всъщност това е любовна история. по действителен случай. някои части от текста са написани за мен/нас – смях се със сълзи. Музиката – слушаш със затворени очи. Хората – таланти – нечовеци. Импровизациите ме усмихнаха. Краят ме разплака. Идете и вижте. P.S. Спектакълът „Ноктюрно: от…
