Това е от Онези филми… които… ами просто го гледайте.

Дори, когато човек е най-самотен, отчаян и загубил важните за него неща в живота, има стрък надежда, която прозира в широката усмивка на някой непознат. Споделям тази пролетно-оптимистична история, за която Лондон се оказва прекрасен романтичен фон, Дъстин Хофман играе себе си, а Ема Томпсън е истинска очарователна „мома англичанка“. enjoy! :o) Откъс >>

На тези от вас, които а) някога са се влюбвали в „неподходящия“ човек, б) знаят какво е „разместване на пластовете“, в) не ги е страх от драми или от романтика препоръчвам този филм. И на всички, за които only the sky is the limit.

Ех колко е хубаво да знам, че добрата стара романтика не е изчезнала все още, колкото и да се старае днешният свят.. Australia на Баз Лурман ме усмихна и още как! Гледала съм Никол Кидман в какви ли не роли, но тази й приляга брилянтно: надъхана чепата аристократка, чиито изискани маниери са комично недодялани в астралийския пущиняк, която еднакво добре пие в мъжки бар и върти камшика, прекосявайки пустинята с 15 хиляди глави добитък, пее безобразно фалшиво, влюбва се до полуда на края на света и открива какво е да обичаш едно магическо дете. Приказна, приказна история >> За големи непораснали деца.

В пъти по-добър от римейка The Lake House. Красив. Изящен. Мъничко тъжен. И затова вълнуващ.