• разпилени

    Среща със себе си

    Като замигат батериите ми на червено и започна да генерирам само “безсмислени” мисли (и гремлините превземат нервозния ми мозък), пътуването става животоспасяващо и може би единственото решение, способно да ме извади буквално от коловоза. Да пътувам сама пък е особено удоволствие, защото е нещо като подарък към мен самата – тогава не говоря много, ясно чувам мислите си, подреждам се, заземявам се и политам едновременно, виждам нещата по-мащабно и отстрани, размечтавам се, не следя времето, глезя се и си доставям си радост съзнателно: в този случай например бе дълга разходка по брега, докато кецовете ми се пълнеха с пясък и взиране в хоризонта, докато морския бриз отвя всичката тиня на…

  • пътешествия

    Перлите на Истанбул

    Както каза една приятелка преди няколко дни, то с тази Истанбулска конвенция, като кажеш, че си в Истанбул, взе да звучи леко неприлично :)), но този пост няма нищо общо и е по-скоро за жадните за пътешествия души. И така: Поемаме към Истанбул за трети път. Първият път беше с автобус, втория – със самолет. Сега сме с колата. Порим празните пътища през мъглата, с нож да я режеш, все едно си в някакъв несвършващ сън. След границата изведнъж настъпва грандиозно посрещане: мъглата се раздига, показва се ярко слънце. Чувстваме се като ВИП пътешественици – сякаш невидима ръка е тупирала и разбухнала най-фамозните облаци, които са като перуки от захарен…

  • книги и цитати,  пътешествия

    “География на блаженството”

    Холандия, Швейцария, Бутан, Катар, Исландия, Индия, Тайланд – това са част от държавите, в които Ерик Уайнър ни отвежда на пътешествие, в търсене на отговори за щастието: какви са необходимите съставки хората да са щастливи, къде е най-нещастното място на планетата, дали щастието е непроменлива величина… Книгата е написана с тънка ирония, заразително чувство за хумор и в любимото ми за пътеписи сегашно време. “Пътуването” ми с Ерик беше колоритно, образователно и най-вече забавно. Бутан “Накрая, след като изчакваме “известно време”, пътят към Тимфу бива отворен и ние се натъпкваме в тойотата. Бързо разбирам, че кормуването в Бутан не е за мекушави хора. Остри завои, стръмни спускания (без всякакви защитни…

  • пътешествия

    Фрагменти от Испания – част VI: Гранада

    15 април – Гранада Пристигаме в Гранада по залез слънце и честно казано съм изненадана от размерите и вида на града. Посреща ни съвременната част – модерни бизнес сгради, болници и големи магазини. Жилищният комплекс, в който сме наели апартамент, изглежда превъзходно – стилни кооперации, с еднакви на цвят тенти (това беше навсякъде и се шегувахме, че производителят има само един цвят, но всъщност е търсен ефект), басейни, елегантен дизайн и чисти улици. навсякъде, където отсядаме, входовете са впечатляващи, този не прави изключение – обширно пространство с мрамор и мека мебел на партера, и тежки, еднакво орнаментирани дървени врати на апартаментите. Приготвяме си домашна вечеря, която е истинско малко пиршество.…

  • пътешествия

    Фрагменти от Испания – част V: Ронда

    Докато пътуваме към Ронда, си мисля, че април явно е правилният месец за пътешестване по тези места – жегата още не е изгорила безпощадно всичко и очите се къпят в зелено. Пътят е живописен – наситено зелени ливади, самотни тъмнозелени дървета в далечината, хасиенди и тук – там малки замъци към именията от маслини. красота и поезия. Тъй като сме високо, сега е прохладно и дори се налага да облека заровеното в куфара кожено яке. 14 април – Ронда Този град е уникален природен феномен, какъвто не сме виждали досега. Беглите асоциации с Метеора в Гърция, се оказват не съвсем на място. Може би подобни места има някъде в Азия…