Няколко документални филма привлякоха вниманието ми последните месеци и ми се иска да споделя кратки впечатления за тях: едноименният филм за Tina Turner е на HBO Max, “Halftime” за Jennifer Lopez е Netflix продукция и съвсем скоро излезлият за Shania Twain, “Not just a Girl” също е по Netflix. Очаквано, не биха могли да бъдат по-различни. И все пак, и трите филма имат един значим общ знаменател – в центъра са жени – музиканти, които “се радват” на световна известност и са достигнали невероятни върхове в кариерата си. Фактите от драматичния живот на Тина Търнър са всеизвестни. Айк, годините на насилие и израстване, целият тормоз, който остава дълго време скрит,…

Old-school, easy going, донякъде предсказуем, но все пак романтичен, оптимистичен, зареждащ, вдъхновяващ, с прекрасен саундтрак. Виждам до голяма степен вплетена личната история на Трейси Рос, дъщеря на легендарната Даяна Рос, a Дакота Джонсън най-после успя да ми стане симпатична. Лека лятна свежест.

Всяка жена може да бъде каквото си пожелае… Не се подвеждайте по невзрачния плакат – това е една силна и вдъхновяваща история, при това действителна: за “невъзможните” мечти, за таланта и (не)използването му, за цената, плащана за реализацията му… Този филм е празник за всички жени, дръзнали да мечтаят, да упорстват и успяват в един все още твърде “мъжки” свят. Поплаках си, посмях се, но най-вече почувствах възторг и респект към тази смелост. Базиран на историята на една от първите жени – диригенти – Антония Брико.