-
Непозволена чувственост
Снощи до късно не успях да заспя. Не беше само жегата. Беше усещането от един от Онези филми. Дето докато се усмихваш, ти се стичат сълзи от очите и сам не знаеш защо. Историите на пет жени в днешен Бейрут, преплетени в един салон за красота. Категорична съм, че уви малцина сред нас познават в детайли тази култура. Тя прави естествени за нас неща, трудни и почти недостижими за жените там. А да си красива жена, да си различна, луда, да искаш повече от живота си, явно е сложно и повече вгорчава, отколкото придава сладост. През цялото време докато тече филмът, във въздуха се носи като сладък аромат, неуловима чувственост.…
-
Онези думи
Онези думи. Думите, които никога не изричаме (по негласен наш закон), трептят в мен, по-силно отвсякога. На устните ми, на върха на пръстите ми, в пламъчето на очите ми. Думи неуловими, дълбоки, истински. Като полъх на свеж бриз след горещ летен ден, като съвършената форма на снежинка, като изящния цвят на калия, като златните багри на кестеново листо. Възможно ли е някога, преди много животи, да сме били едно цяло, а после разделени да сме се търсили, и сега, след вечност време, отново да сме като пъзелчета, плътно прилепнали едно към друго… Сега съм съд, който ти изпълваш до крайност, а щастлива не е достатъчна дума. Също като онези думи.…
