-
Още интересни арт мисли
„Аз помня, когато бях студент, измите – дадаизъм, сюреализъм, модерните течения бяха в апогея си. Та много добре си спомням, когато попитахме Бешков какво ще каже за това. Той помисли малко, пък каза: „Всеки, който не може да рисува, казва, че не трябва да се рисува истината”. Не става дума за фотографската истина. Аз мога да направя квадрати, окръжности и хубави цветни петна и да напиша отдолу „Разливи”. Художникът, който прави това, вечер като си легне, дали се чувства художник? Нищо, че ги купуват. Някои купуват картини в зелено, друг иска в розово. Имам един колега, който прави един хубави хармонии в ромбчета и ако му кажат по телефона, че…
-
Local color*
Той е точно от онези филми. За които знам предварително, че ще ми останат в сърцето. Още първите макро кадри, проследяващи едрите мазки на маслото, ми обещаха наслада. Усетих прилива на въодушевлението да се стича на талази по вените. Засърбяха ме ръцете да грабна я четка, я молив, че защо не и перо и туш.. Знам, знам, няма субтитри, главният герой говори неразбираем английски, труден е за намиране, но пък само как си струва! Това е простичка и точно затова гениална история за всички, които имат досег с изкуството, независимо дали го създават или му се наслаждават, а защо не и двете. Трябва задължително да го пускат във всички арт…
-
Моите облачни думи
Доскоро не подозирах, че от думите могат да се правят облаци. всъщност, казват, че облаците могат да се направят от всичко – заразителен смях, захарен памук, дъждовни капки, големи и малки снежинки, смешни истории с висока или пък ниска плътност, хартиени фигурки на дракони и пухкави бели приказки. и от думи. разпилени мисли, подредени стихове (римувани и не-чак-до-там), редове за песни, разни откъси от сериозни романи и забравени на тавана легенди. Ето ги моите първи облачни опити. ако ви се стори забавно и се престрашите да се заоблачите, тук е мястото за облачно паркиране: wordle.net.
-
Още една арт душа
тя ме намери съвсем неслучайно. написа ми очарователни думи от сърце. сподели страстта към рисуването и провокира протегната ръка. тя е млада дама, която пази в себе си детска чистота. понякога е нетърпелива точно като дете, понякога е зряло-разбираща. от онези, сродните души е. които няма нужда дори да срещаш наяве. всичко това струи от картините й. представям ви Хриси Цингилева и нейното виртуално арт пространство: zinghris.com. “Обичам… семейството си, кисело мляко, миризмата на мащерка, затънтени места, огнища и чардаци, смеха, гръмотевичните бури, котета, приятелите си, рисуването, началото, книги за Вселенската мъдрост, стари къщи, омаята на българското село, природата, мляко с какао и мед, живота, тишината, синьо-зелено, чанове, морето, простичките…
-
Luis Vinals
Както си блуждаех из нета и най-ненадейно попаднах на невероятните акварели на Luis Vinals. Буквално ме отвя с движение и багри. Той е мексикански художник, който рисува голо тяло, танцьори, музиканти, тореадори. Толкова са красиви, че чак ме хвана яд, че няма собствен сайт. Все пак още от него можете да разгледате тук >>