-
„Coraline“
Малвина вече няма да е единствената приказна героиня с ослепително синя коса – при това в тази вълшебна и леко страховита история, за която залепваш като за карамелен бонбон, Коралайн не е някаква сладникава принцеса, а решително момиченце, чието безкрайно отегчение го отвежда зад една тайнствена, заключена с един-единствен ключ, врата. A зад нея се крие… хм, „другият“ свят. С всички желани чудеса, но и нещо твърде зловещичко… Не пропускайте да поприклюшествате заедно с Коралайн, но и внимавайте какво си пожелавате! 😉 Coraline в IMDB >> Книгата >> Статия за coraline.com >>
-
Ах, тази Meryl!
Вчера попаднах на трейлъра на нов филм с Мерил Стрийп и нямаше как моментално да не го прибавя в wish list-a. Изумителна е тази жена! След като гледах три пъти Мама Миа, ми трябваха няколко месеца да си наложа да изгледам Doubt, където героинята й е монахиня и е в убийствен контраст с Дона от Калокири 🙂 Има стил в нея, има хумор, има дух, има женственост и невъобразима енергия, все неща, на които безкрайно се възхищавам. Та след като изгледах трейлъра на Julie&Julia, се поразтърсих из тубата и намерих още куп забавни интервюта, две от които споделям тук: How to give a thank you speech >> Meril on Ellen…
-
Вдъхновение от една космическа душа
Никога не съм го споменавала, но българският творец, който още преди няколко години оказа сериозно въздействие върху моето арт прохождане, беше Маестро Румен Статков. От необятните му платна, които нямат нужда от рамки, струи безкрайна вселенска енергия, в която се изгубвам с часове. Преди няколко месеца се сдобихме с един от неговите ангел – хранители, което ме радва и зарежда ежедневно. Не мога да не спомена и факта, че Румен е изначално свързан с галерия „Арета“, където беше първата ми изложба през 2004 и предстоящата „Воалите на времето“ през юни. В момента има негова експозиция „Между небето и земята“ в Галерия „България“ на ул. Бенковски 1 (вход Софийска филхармония), която…
-
„Last chance Harvey“
Дори, когато човек е най-самотен, отчаян и загубил важните за него неща в живота, има стрък надежда, която прозира в широката усмивка на някой непознат. Споделям тази пролетно-оптимистична история, за която Лондон се оказва прекрасен романтичен фон, Дъстин Хофман играе себе си, а Ема Томпсън е истинска очарователна „мома англичанка“. enjoy! :o) Откъс >>
-
„Art isn’t art until someone says it is“
В Mona Lisa Smile Катрин Уотсън, преподавател по История на изкуството, показва картината „Flayed Ox“ на Chaim Soutine, от 1925г. и се обръща към своите ученички: „Хубава ли е?“, пита тя. Момичетата са шокирани – картината не е включена в официалната програма. „Не, не е хубава. Всъщност, дори не бих го нарекла изкуство. Това е гротеска!“, реагира най-„знаещата“ от тях. „Има ли правило изкуството да не е гротеска?“, контрира друга. „Няма ли правила?“, обажда се трета. „Разбира се, че има. Иначе някоя простовата картина може да се приравни с Рембранд.“, отвръща уверено „знаещата“ девойка. – „Има стандарти, техника, композиция, цвят, дори обект. Така че ако приемате, че изгнилото месо е изкуство, повече…
