-
„Art is not work; it’s playtime“
месеци след излизането от коловоза на офисната работа, започвам да разбирам какво е истински да се кефиш на това, което правиш – в случая – да бъда full time artist. от година и половина редакторстване явно съм се поизкривила, защото напоследък грам не изпитвам необходимост да обличам емоциите в думи. а може би това е така и защото се чувствам добре, целеустремена, уверена, защото се движа в правилната посока, мислите ми не само не са разпилени, а всъщност са си доста подредени. покрай разликата в статуквото (не работя в офис, а в ателие; контактувам само с „колеги“, които аз избирам) със забава установявам, че повечето хора изобщо не могат да…
-
Margaret Dyer
За онези, които смятат, че картините с пастел трябва да са в по-нисък ценови клас от маслото например: това са произведенията на Margaret Dyer >> Горната картина – Bikes in Snow – струва 5000$, а The Bath – 2700$. В такива моменти ми се дощява да съм на американския пазар, пък нека е криза. дамата споделя, че след като 20 години е рисувала с пастели, изведнъж е започнала с масло. е, моите „пастелни“ години са наполовина, но скоро смятам да удовлетворя бясното желание да грабна четките..
-
Женственост с персийски привкус
Днес в artist of the day: разказвачът на чудни приказки с омайна женственост – Sabzi >>
-
Artist of the day
Днес споделям картините на художничката Suzanne Northcott >>
-
„Public enemies“
Режисьорът Майкъл Ман отново разказва една от своите великолепни силни мъжки истории, която освен, че е по истински случай, силно напомня класиката Жега. Не само в сюжета, но и в незабравими сцени като кратката, но култова среща на героите на Ал Пачино и Робърт Де Ниро – тук осъществена от достойното ново попълнение – Джони Деп и Крисчън Бейл. Всъщност, не мога да си представя по-подходящ от вечно лудия Деп да изиграе самоуверения, жаден за живот-на-момента американски гангстер от 30-тте Джон Дилинджър. Арогантен до невъзможност, обществен враг номер 1, но все пак „популярен“, както сам отбелязва с ирония. Готиното на Ман е, че някак успява (както и в Жега) тънко…
