-
Lee Bogle
Отдавнашен мой любимец, американският художник Lee Bogle продължава да предизвиква възхищението ми с всяка следваща картина, независимо дали е женски образ, птица или индианска двойка. Препоръчвам видео материала на сайта.
-
Живот на село
На село сме. Тук всичко е простичко. От външната тоалетна, през паяците, висящи на един крак в очакване на поредната нощна пеперуда, до кучето, облизващо прилежно пръстите на висящия ти от хамака крак. времето се е свило до капка роса и същевременно се е разтегнало до звездна карта. Дърветата са изумително отрупани с плод – червени и сини сливи, ябълки и огромни круши, които сякаш някоя магическа ръка е накичила както се украсява коледно дръвче. Звуците са най-очарователни – рояк птичоци, които се боричкат неуморно в лещака, пчели и мухи – изтребители, кокошките на съседите, които гордо обикалят край телената ограда и редкият, но раздиращ неочакваните паузи тишина самотен и…
-
„Carmen“
Ако има жена под слънцето, способна да се превъплъти на 100 процента в андалуската фурия Кармен, това безспорно е Paz Vega (която ме порази още в Сексът и Лусия). Тази филмова версия на едноименната опера на Бизе (която пък е направена по романа на Merimee), търсих безуспешно няколко години. Тя притежава протяжността, чувствеността и живописния кадър на европейското кино и залага по-скоро на драмата, отколкото на фриволните нотки от либретото. за огромно съжаление не е направен опит да се използва оригиналната музика дори за мотив (а как се надявах на Хабанерата!). затова пък Кармен на Паз Вега е точно каквато си я представях: страстна, горда и сексапилна, дива, свободна и…
-
„Art is not work; it’s playtime“
месеци след излизането от коловоза на офисната работа, започвам да разбирам какво е истински да се кефиш на това, което правиш – в случая – да бъда full time artist. от година и половина редакторстване явно съм се поизкривила, защото напоследък грам не изпитвам необходимост да обличам емоциите в думи. а може би това е така и защото се чувствам добре, целеустремена, уверена, защото се движа в правилната посока, мислите ми не само не са разпилени, а всъщност са си доста подредени. покрай разликата в статуквото (не работя в офис, а в ателие; контактувам само с „колеги“, които аз избирам) със забава установявам, че повечето хора изобщо не могат да…
-
Margaret Dyer
За онези, които смятат, че картините с пастел трябва да са в по-нисък ценови клас от маслото например: това са произведенията на Margaret Dyer >> Горната картина – Bikes in Snow – струва 5000$, а The Bath – 2700$. В такива моменти ми се дощява да съм на американския пазар, пък нека е криза. дамата споделя, че след като 20 години е рисувала с пастели, изведнъж е започнала с масло. е, моите „пастелни“ години са наполовина, но скоро смятам да удовлетворя бясното желание да грабна четките..
