-
„Cloud Atlas“
“Всеки е част от някаква верига и е хванал някого за ръка, така че се образува затворен кръг. Каквото и да дадеш на човека до теб, то рано или късно ще се върне при теб.” из “Приказка без край” Сетих се за този цитат след като вчера гледах “Облакът Атлас”. Идеята не е нова за мен, различен е начинът, по който е представена. няколко наситени истории, преплетени в различни животи, те приковават от първите кадри до края и буквално те оставят без дъх. На няколко пъти си казах, че филмът трябва да се гледа втори път, а днес се сдобих и с книгата, която ще бъде изгълтана по Коледа. Том…
-
Ерата на патладжана
Неслучайно са казали хората, че една жена „прихванат ли я лудите“, трябва мигновено да се намери финансиране за чифт нови обувки или… за кофа с ярка боя. В моя случай този пост го слагам в графата „просто да си наумиш нещо“ и „речено-сторено“ – един ден се събудих с идеята, че ярко червената ни стена в хола „вече не ме кефи“ и какво какво да бъде – естествено, че “декадентско патладжанено“ (както прочетох в една енциклопедия за цветовете). Та, от зараждането на идеята до реализацията й ни трябваха точно 4 дни, през които дори сменихме боята с по-тъмна (за да е точно каквото съм си наумила), а мацката в магазина…
-
„Skyfall“
Фактът, че три дни след като гледах Skyfall, продължавам да се връщам към него в мислите си, е сигурен знак, че Сам Мендес е създал нещо, което сграбчва за гърлото. И няма как да е по друг начин – това е трети филм от поредицата с Даниел Крейг, който още в Казино Роял внесе необходимата доза съвремие в образа, тук е мрачен, възкръснал от мъртвите, непоколебим, решен да направи, каквото е необходимо, а Хавиер Бардем е съвършеният злодей, от който те побиват тръпки преди още да се е появил… Няма как да не се възхитя на типичния чаровен британски диалог (с повече в неизказаното, отколкото в самите реплики).. В този…
-
„My week with Marilyn“
В свят, който се интересува само от лустрото и повърхностния блясък, да срещнеш някой, който да прозре истинската ти същност и да те разбере, е истинска благословия. Това се случва рядко, за кратко и води до разбиване на сърца. “Моята седмица с Мерилин” е филм за едно такова случване – седмицата, в която “звездата” снима в Лондон The Prince and the Showgirl със сър Лорънс Оливие. Филмът е създаден по едноименната книга на Колин Кларк (син на историка Кенет Кларк), издадена през 2011. Бих определила повечето кадри като изящен и деликатен поглед върху този кратък период от живота на мис Монро.. Стори ми се изумително как две три реплики и сцени…
-
„Любов“
“Любов” на Елиф Шафак ми връща онова сладостно усещане от четенето, което напоследък бях позабравила – да ти се иска страниците да не свършват, а с тях и чистото удоволствие от историята. Отдавна спрях да се учудвам на “съвпаденията” как определени книги ме “намират” в точния момент, когато душата ми е жадна за ново знание, за по-дълбока мъдрост, за изненада или разтърсване. Просто отпивам бавно и с наслада от редовете, които ме сгряват като ароматен чай в студен и ветровит ден, докато хоризонтът ме примамва неуловимо – да стигна там, където в прегръдка се сливат небе и море… Из страниците с подгънати ъгълчета: “Търпението не означава да стискаш зъби и…
