-
„Jane Eyre“
Ето, за отвързания Джанго нищо не написах (макар че съм възхитена от лудия гений на Тарантино), но явно днес романтиката в мен надделява… Всъщност малко съм изненадана, че все още някой изобщо се решава да направи нов прочит на “Джейн Еър” – роман доста архаичен за днешните времена. Дори се учудвам на себе си, че се реших да го гледам, и то в мрачен и потискащ ден. Но изненада или не, струваше си – макар нито Мия Васиковска, нито Майкъл Фасбендер да са сред любимите ми актьори, признавам, че играта им, особено на фона на плачещата цигулка на Дарио Марианели, бе истинско удоволствие. Не смея да препоръчвам, освен за ценители…
-
“Черно мляко”
След “Любов”, която буквално погълнах на един дъх, беше някак естествено да залепна за “Черно мляко”, а и биографичният елемент определено събуди любопитството ми. Тази книга на Елиф Шафак е за многостранните жени. За жените, които в днешния свят имат възможността да избират в какво да вложат енергията си, радват се на разнопосочни таланти и доброволно изпълняват десетки роли в живота си. и поради това неминуемо стигат до вътрешния конфликт – кариера или деца (а може ли и двете?!).. Докато споделя собствените си преживявания по темата, Елиф Шафак разказва за други жени – известни писателки и как те са съвместявали (или пък не) майчинството и творческата работа. Докато аз четях…
-
Малко мисли за 2012
В края на тази силна и вихрена година споделям малко разпилени мисли.. Есенцията … Все си мислим, че имаме страшно много време, а всъщност всичко, което имаме, е днес, сега, този миг и … Изборът какъв да бъде той и какво да сътворим от него… За работата … Напоследък осъзнавам, че чрез картините влизам като енергия в домовете на хората и се радвам, че влагам толкова светлина и позитивност в тях.. Това е моята отговорност и желание с мъничко да допринеса за това, светът да е по-хубаво и топло и вдъхновяващо място… Затова и съзнателно се изолирам от всичко грозно, агресивно, повърхностно – за да мога да творя с чисто сърце.…
-
„Cloud Atlas“
“Всеки е част от някаква верига и е хванал някого за ръка, така че се образува затворен кръг. Каквото и да дадеш на човека до теб, то рано или късно ще се върне при теб.” из “Приказка без край” Сетих се за този цитат след като вчера гледах “Облакът Атлас”. Идеята не е нова за мен, различен е начинът, по който е представена. няколко наситени истории, преплетени в различни животи, те приковават от първите кадри до края и буквално те оставят без дъх. На няколко пъти си казах, че филмът трябва да се гледа втори път, а днес се сдобих и с книгата, която ще бъде изгълтана по Коледа. Том…
-
Ерата на патладжана
Неслучайно са казали хората, че една жена „прихванат ли я лудите“, трябва мигновено да се намери финансиране за чифт нови обувки или… за кофа с ярка боя. В моя случай този пост го слагам в графата „просто да си наумиш нещо“ и „речено-сторено“ – един ден се събудих с идеята, че ярко червената ни стена в хола „вече не ме кефи“ и какво какво да бъде – естествено, че “декадентско патладжанено“ (както прочетох в една енциклопедия за цветовете). Та, от зараждането на идеята до реализацията й ни трябваха точно 4 дни, през които дори сменихме боята с по-тъмна (за да е точно каквото съм си наумила), а мацката в магазина…
