-
„Слънчогледи за Мария“
Всеки път като зачета Керана Ангелова и си припомням защо така неистово обичам да чета. То е като усещането да ти се напълни устата със слюнка от предчувствие за нещо вкусно, което ще засити сетивата, любопитството и глада за хубава питателна история. При мен този глад започна, когато бях някъде 5-6 годишна и засричах първите си книжки.. И до днес ме връхлита периодично, на огромни талази, които резултират в дълги списъци от книги за купуване и все по-изкълчени етажерки за книги. Та да се върна на „Слънчогледи за Мария“: потопих се в нея примамена от сюжета – Ван Гог и историята на една Златна Мария. Както беше и с Елада…
-
„About Time“
Безкрайно хубаво е, че филмовата ми година започна с филм като About Time. Британски, блестящ, разсмиващ, разплакващ, дълбок. Романс в най-добрата си форма! Всъщност като се замисля за този жанр, май единствено невероятното чувство за хумор на британците е способно умело да избегне сладникавостта и да придаде особения солено-горчив привкус на една нетипична типична любовна история. His Magesty the Extraordinary Ordinary Life. Гледайте. „How long will I love you? As long as stars are above you And longer, if I can. How long will I need you? As long as the seasons need to Follow their plan. How long will I be with you? As long as the sea is…
-
В Москва за Нова година
С риск да разочаровам заклетите московски фенове, трябва да споделя, че Москва не е моят град. Каквито и сказания да се носят за него, през деня той ми прилича на стара дама, която все още носи позастарелите си дрехи, като умело ги комбинира с някои нови, лачени и задължително впечатляващи. Дали заради невъобразимите мащаби, дали заради липсата на сняг, но новогодишна Москва ни посрещна огромна, сива и някак неуютна, въпреки многото украсени „йолочки“. Трафикът непреувеличено просто те зашеметява (a ние мрънкаме, че имаме задръствания!) с коли в пет ленти в едната и още толкова в другата посока, които карат бързо, но въпреки това задръстванията са толкова сериозни, че предизвикват почти…
-
2013 в две изречения
Кротко щастлива съм. Толкова много имам, че мога да си поискам още…
-
Филмова експлозия от Васко Василев
Малко хора знаят, че филмовата музика е огромна моя слабост. Години наред внимателно я издирвам, подреждам и кътам като истинско съкровище. Но най-вече й се наслаждавам. На нея рисувам. На нея дълбоко се вълнувам, плача и разказвам с щрихи истории на картона. Тя създава за мен по един неописуем начин особената атмосфера, в която, откъсната от света, вграждам емоциите си във всичко, докоснато от пръстите ми. Накратко за мен филмовата музика е част от магията. Затова и филмовото великолепие, което Васко Василев ни поднесе в събота вечер, още с първото изпълнение грабна душата ми, понесе я високо, разби я на малки късчета, изпълни я с космически възторг и я върна…
