-
Филми за творци
Тези дни добавих две нови перли сред колекцията ми от филми за художници, които стават все по-изразителни и дълбоки. Първият е „Renoir“ – фокусиран върху късните години на Реноар, когато болките в ръцете почти не му позволяват да работи. Филмът е истински пир за сетивата – с неповторимата светлина и багри на Лазурния бряг, живописния пейзаж като от прекрасен сън, мекото оранжево сияние в косите на непокорната Андре – модел за едни от най-изразителните платна на Реноар и муза за неговия най-голям син – Жан. Контраст на цялата тази красота е мрачната къща, неизказаните думи, войната, болката, която нощем е най-големият кошмар. „На този свят има твърде много грозота, за…
-
Фламенко прелъстяване
Не за първи път гледам фламенко на сцена, но за Националния балет на Испания вчера в НДК мога да кажа единствено: струваше си очакването през последните два месеца! Още от встъпителния танц, сред завладяващото синхронно потракване на токчета и кастанети в почти пълна тишина, поех дълбоко въздух и възторгът продължи до самия край на спектакъла. Динамика, страст, разнообразна хореография, впечатляващи костюми, перфектен състав, прекрасна музика – все съставки, гаранция за магия. За мен всеки път е удивително как с фламенко танц може да бъде изразена почти всяка човешка емоция и преживяване – привличане, радост, страдание, нежност, съперничество, тъга, надмощие… и любов. Много любов. Резките, почти на предела извивки и завъртания, нажеженият…
-
Професия „Изящница“
Миналото лято наш семеен приятел със златни ръце, преподавател по дърворезбарство, който от години вае чудни филигранни приказки от дърво, ни заведе на гости в къщата – ателие на негов колега художник. Докато си говорехме, седнали блажено всред зеленината на двора, стана дума кой с какво се занимава. За моя изненада Митко ме представи на колегата си, като каза просто: Александрина е изящник. Това определение ме закова на място и неочаквано ме усмихна. Да, слоганът ми е Подарете си изящност и е ясно, че се занимавам с „изящно изкуство“… но самата дума „изящник“, колкото и да е странна, като че ми пасна точно като ръкавица и се почувствах безкрайно комфортно…
-
„Слънчогледи за Мария“
Всеки път като зачета Керана Ангелова и си припомням защо така неистово обичам да чета. То е като усещането да ти се напълни устата със слюнка от предчувствие за нещо вкусно, което ще засити сетивата, любопитството и глада за хубава питателна история. При мен този глад започна, когато бях някъде 5-6 годишна и засричах първите си книжки.. И до днес ме връхлита периодично, на огромни талази, които резултират в дълги списъци от книги за купуване и все по-изкълчени етажерки за книги. Та да се върна на „Слънчогледи за Мария“: потопих се в нея примамена от сюжета – Ван Гог и историята на една Златна Мария. Както беше и с Елада…
-
„About Time“
Безкрайно хубаво е, че филмовата ми година започна с филм като About Time. Британски, блестящ, разсмиващ, разплакващ, дълбок. Романс в най-добрата си форма! Всъщност като се замисля за този жанр, май единствено невероятното чувство за хумор на британците е способно умело да избегне сладникавостта и да придаде особения солено-горчив привкус на една нетипична типична любовна история. His Magesty the Extraordinary Ordinary Life. Гледайте. „How long will I love you? As long as stars are above you And longer, if I can. How long will I need you? As long as the seasons need to Follow their plan. How long will I be with you? As long as the sea is…
