-
„Labor Day“
Може би периодично трябва да ни се напомня, че животът никога не е просто черно-бял, а с фини, неуловими нюанси, които се преплитат и преливат един в друг… „Labor Day“: филм бавен, чувствен, донякъде предсказуем, но по своему красив и интимно вълнуващ.. За ситуациите в живота, които са извън клишето.По романа на Joyce Maynard.
-
„Летни улици“
Истински се влюбих в това парче, и в клипа, който ме обвя като бриз в лятна сутрин – точно така изглежда за мен усещането за лято – червена рокля, бяло, боса нова, лек повей, книга и очи, грейнали от щастие… Споделям с огромно удоволствие. Трябва да призная, че открих Мира едва вчера, в Студио 5, където прозвучаха уникални интерпретации на филмова музика. Едно от изпълненията, на изключително популярната Кукурукукуку Палома, съвсем откровено ме разплака. Споделям напълно мнението на Мира, че тъжните песни трябва да се изпълняват бавно. А това е песен от един силен и любим мой филм – Говори с нея… Благодарна съм за тези мигове зареждане, за откриването…
-
„The Words“
Понякога, дори другите да ни простят, можем ли сами да си простим? Завладяваща история, замислящи въпроси, впечатляваща игра, прекрасна музика. Препоръчително за всеки, който твори. „The Words“.
-
За цената на една картина
Вероятно едно от най-трудните и спорни неща в изкуството, е определянето на неговата стойност. Неслучайно най-често прохождащите автори питат галеристи, арт маркетинг специалисти и утвърдени артисти каква цена да сложат на своите творби. Различни фактори формират тази цена, но като цяло те се свеждат до няколко основни. Тъй като ми се случва често да се сблъсквам с най-различни мнения, въпроси и твърдения относно цената на произведенията на изкуството, ето някои мисли по темата: “Това е много скъпо” Една от честите реакции на нека-да-ги-наречем-условно оглеждащите изкуството (защото те обикновено не са реални купувачи), е “това е много скъпо”. Преди време ми се случи да разговарям с познат, който искаше картина за…
-
Дует за вятър и камбанка
Ето кой улавя най-нежното нашепване на вятъра. Като сън, още неизсънуван. За бамбукова гора, за листенца от вълшебно цвете, за ключа от едно сърце, за перо от свободна птица. Ето кой ще пази шепота – трептене на любимата камбанка – спомен…
