-
Представям ви: Freeria
Както може би се досещате, зад това ефирно лого стои един много женски екип: представям ви Ети, Цвети и Поли, които преди няколко години обединиха усилия, за да творят ръчно изработени и изрисувани красоти. Познавам ги от много време и мисля, че в тях винаги е тлеела страст към красивото, затова с удоволствие следя как постепенно за тях изкристализира идеята за създаване и развитие на собствена марка. Всяка от Фреериите се е специализирала в различна насока: Ети изработва чантите и прави продуктовите фотографии, Цвети бижутерства и администрира сайта, Поли приема поръчките за рисунки и ги изпълнява с вдъхновение и финес. Много ме радват ръчно рисуваните им блузи, спортни обувки, рокли,…
-
„A thousand Times Good Night“
Красиво заснет филм, а зад красотата – тежки за смилане теми. Когато си намерил призванието си и си изключителен в това, което правиш, как избираш между страстта към работата и семейството? Цената, която трябва да платиш, е непоносимо висока, разкъсваща и унищожителна, и все пак – има неща, на които не можеш да обърнеш гръб, които те притеглят като магнит противно на всякакъв здрав разум… Иначе би изгубил същността си, смисъла, себе си… Великолепна роля на Жулиет Бинош, а идеята за пристрастяването към живота на ръба за втори път се прокрадва след The Hurt Locker.
-
„Гоя“
Поглъщам за втори път поредната книга от поредицата за художници – този път за Франсиско де Гоя. През цялото време в главата ми е мисълта какъв чуден сериал би могъл да илюстрира книгата на Лион Фойхтвангер. Подобно на Микеланджело и Леонардо, дон Франсиско е живял в изключително интересни времена, само че за Испания – издига се до Първи придворен художник в двора на крал Карлос IV – когато Инквизицията организира пищни аутодафета за дръзналите да се занимаят с „ерес“.Затова пък нравите са повелявали, че е съвсем нормално да имаш официален „кортехо“ (любовник) и ако това съвсем не е интересувало църквата, то рисуването на голо тяло е било абсолютно забранено. Тъй…
-
В светлините на прожекторите
Брене Браун цитира думите на Теодор Рузвелт The Man in the Arena: „It is not the critic who counts; not the man who points out how the strong man stumbles, or where the doer of deeds could have done them better. The credit belongs to the man who is actually in the arena, whose face is marred by dust and sweat and blood; who strives valiantly; who errs, who comes short again and again, because there is no effort without error and shortcoming; but who does actually strive to do the deeds; who knows great enthusiasms, the great devotions; who spends himself in a worthy cause; who at the best…
-
„The Dressmaker“
Почти до края не знаех какво да мисля за този филм. По едно време гротеската беше толкова силна, че си казах: ето, това е австралийският вариант на Underground. И все пак – трагикомичен или не, усмихна ме, въпреки слабите си места, с прекрасната музика на David Hirschfelder и още по-силна игра на Кейт Уинслет и Джуди Дейвис. Отмъщението винаги е сладко. По романа на Rosalie Ham.
