-
В светлините на прожекторите
Брене Браун цитира думите на Теодор Рузвелт The Man in the Arena: „It is not the critic who counts; not the man who points out how the strong man stumbles, or where the doer of deeds could have done them better. The credit belongs to the man who is actually in the arena, whose face is marred by dust and sweat and blood; who strives valiantly; who errs, who comes short again and again, because there is no effort without error and shortcoming; but who does actually strive to do the deeds; who knows great enthusiasms, the great devotions; who spends himself in a worthy cause; who at the best…
-
„The Dressmaker“
Почти до края не знаех какво да мисля за този филм. По едно време гротеската беше толкова силна, че си казах: ето, това е австралийският вариант на Underground. И все пак – трагикомичен или не, усмихна ме, въпреки слабите си места, с прекрасната музика на David Hirschfelder и още по-силна игра на Кейт Уинслет и Джуди Дейвис. Отмъщението винаги е сладко. По романа на Rosalie Ham.
-
„Даровете на несъвършенството“
След като изгледах няколко видео материала на Брене Браун, не можах да се стърпя и намерих две от книгите й. За мен нещата определено не са нови, но е изумително как някой ги систематизира (след години изследвания) и ти ги хвърля в лицето, пък ти ако имаш смелост, нищи и анализирай себе си… “It’s as simple and complicated as this: If we want to fully experience love and belonging, we must believe that we are worthy of love and belonging.” “We cultivate love when we allow our most vulnerable and powerful selves to be deeply seen and known, and when we honor the spiritual connection that grows from that offering…
-
Chase Jarvis разговаря с Brene Brown
„He or she, who has the greatest capacity for discomfort, raises the fastest.“ „The only people that never fail are those who don’t put out anything into the world.“ Все повече я харесвам тази дама… Струва си всяка минута.
-
„Steve Jobs“
Филмът на Дани Бойл е абсолютно доказателство за това, как към една и съща тема може да се подходи по уникален начин и оттам резултатът да е коренно различен. Сравнението с Jobs с Аштън Кътчър е неминуемо и за мен Steve Jobs е правилният филм за Стив Джобс. жестоката интуиция, гениалността на границата с психопатия, противоречията и сблъсъка с най-близкия кръг хора и най-вече със самия себе си, прозират в тоновете динамичен диалог, чиито реплики прескачат като на пинг-понг маса и може би добре илюстрират светкавичната бързина, с която функционира мозъкът на гения. А иначе, както знаем, „playing the orchestra“ си има цена и всеки визионер от ранга на Джобс…
