-
Октомврийски филмов микс
Sharp Objects – доскоро си мислех, че само засмуканите от турските сериали се вживяват дотолкова, че да си говорят с екрана, но към края на Отворени рани и аз скърцах със зъби и исках да раздавам правосъдие 🙂 Действието тече протяжно, с ескалиращо напрежение и вледеняващи кръвта разкрития… Не знам дали докато са снимали Ейми Адамс не й се приискало наистина да си среже вените, толкова достоверен образ изгражда, а Патриша Кларксън е смразяващо величествена в патологията на героинята си. Много мрачен, но великолепен и разтърсващ. The last Post – всеки конфликт има две страни на монетата и нещата никога не са еднозначни. Интересното на този мини сериал на ВВС…
-
„Whitney“
В началото на филма се усмихвах – свежи кадри и музика от 80-тте, с които съм израснала, извикващи толкова спомени… Към средата гледах със свито сърце, а накрая бях в абсолютен потрес… Дори донякъде съжалих, че пред очите ми се изредиха кадри от последните й години на деградация, толкова непоносимо разтърсващи, че се запитах дали няма да изтрият вълшебството на магичния й глас… Каква трагедия – толкова талант, такава лъчезарност, погубени от среда, от поредното нездраво семейство, от цената, платена за величието… И както и след като гледах филма за Ейми Уайнхаус – една мисъл ми остава като горчив послевкус – преди да (пък и като) станеш известен, не си…
-
Лили Георгиева – „Oт любов към себе си“
Познавам Лили отпреди доста години, още преди тя да се занимава с консултантска дейност и донякъде, макар и по-отстрани, имах възможност да наблюдавам нейната собствена трансформация, лична и кариерна промяна. При мен професионалната промяна настъпи преди да има към кой да се обърна за помощ, по метода на опита и грешката и се радвам, че сега десетки жени ще преминат малко по-безболезнено през процеса. Ще им помогне Лили и нейната настолна книга за кариерна промяна „От любов към себе си“. В нея освен практическите насоки, безценни са истинските истории на 30-тте смели дами, които споделят своя път през смяната на професионалното поприще (моята история ще намерите на стр. 190 🙂…
-
Последните летни дни
Четирите дни в Гърция бяха като десерта на това лято, прекарано изцяло извън града. Едва ли мога с днешна дата да впечатля някого с красотите на Халкидики (за нас за пръв път), затова просто споделям няколко попадения (най-вече кулинарни) от това пътуване. Спиращите дъха гледки и никога нестигащите количества октопод и тарама направиха пребиваването в гръцко както винаги освежаващо удоволствие. Първият ден пропътувахме цялата Kassandra. В Polychrono съвсем импровизирано влязохме за обяд в таверна Ayra на крайбрежната – ако сте любители на рибената чорба и гръцката мусака, запечена в гюведже – това е правилното място. Допълнително очарование внася собственикът му, който е нещо като гръцката версия на Ченкете от Синьо лято…
-
Разговор със Заха Хадид
Сградите на Заха Хадид говорят повече за нея, от които и да било думи. Ако героят от „Изворът“ на Айн Ранд беше жена, тя щеше да е като Заха Хадид. наистина жалко, че велик талант като нейния, си отиде толкова рано от света, но пък какво наследство и какво вдъхновение! zaha-hadid.com
