-
„Така го правят датчаните“
Ппопаднах на презентация на Хелън Ръсел преди няколко години, докато ровех из Youtube за живота по скандинавието. Тя е британски журналист, на който се налага да се премести за 1 година в Дания, след като съпругът й получава предложение за работа в Lego. Така се ражда и първата й книга „The Year of living danishly“. Отдавна подозирам, че с мъжа ми имаме нещо скандинавско в нас (минимализма, чувството за естетика, любовта към изчистения и модерен дизайн, уважението към естетиката и в обществена среда (което у нас уви е кауза пердута), инстинктивното постигане на толкова популярното вече hygga – домашен уют с няколко свещи и топло одеалце), затова с огромна радост…
-
„Геният: Пикасо“
Знаех, че вторият сезон на Genius ще е и вдъхновение, и размисляне, и безкрайно нужен контекст, все едно отдавна си захванал да сглобяваш пъзел от нечий живот, но са ти липсвали парчета и причини. Няколко неща останаха да резонират в мен след десетте серии за този необикновен, своенравен, напорист новатор, който някои биха нарекли и ръб, и женкар, и егоист и сигурно биха били прави според гледната точка: – целеустременността и категоричния отказ да прави компромиси – ожесточеното желание да надскочи колега, от когото е бил респектиран (Матис) и с това да надскочи самия себе си – трескавото търсене на новото, различното, радикалното – употребяването на жените като източник на…
-
Лимонов кекс
Поредният цитрусов експеримент, който се оказа успешен: класически лимонов кекс. Тъй като нямам форма за кексове, го направих в стандартна тавичка и просто поръсих едната страна с пудра захар. Рецептата ще откриете в поста на Момичетата от града, който ме вдъхнови да я опитам и споделя.
-
Октомврийски филмов микс
Sharp Objects – доскоро си мислех, че само засмуканите от турските сериали се вживяват дотолкова, че да си говорят с екрана, но към края на Отворени рани и аз скърцах със зъби и исках да раздавам правосъдие 🙂 Действието тече протяжно, с ескалиращо напрежение и вледеняващи кръвта разкрития… Не знам дали докато са снимали Ейми Адамс не й се приискало наистина да си среже вените, толкова достоверен образ изгражда, а Патриша Кларксън е смразяващо величествена в патологията на героинята си. Много мрачен, но великолепен и разтърсващ. The last Post – всеки конфликт има две страни на монетата и нещата никога не са еднозначни. Интересното на този мини сериал на ВВС…
-
„Whitney“
В началото на филма се усмихвах – свежи кадри и музика от 80-тте, с които съм израснала, извикващи толкова спомени… Към средата гледах със свито сърце, а накрая бях в абсолютен потрес… Дори донякъде съжалих, че пред очите ми се изредиха кадри от последните й години на деградация, толкова непоносимо разтърсващи, че се запитах дали няма да изтрият вълшебството на магичния й глас… Каква трагедия – толкова талант, такава лъчезарност, погубени от среда, от поредното нездраво семейство, от цената, платена за величието… И както и след като гледах филма за Ейми Уайнхаус – една мисъл ми остава като горчив послевкус – преди да (пък и като) станеш известен, не си…
