-
Ноемврийски филмов микс
Christopher Robin – колко хубаво би било, когато ставаме твърде сериозни в живота, когато забравяме какво е да си дете, да дойдат приятелите от детството и къде с игра, къде с мъдрост, да ти припомнят истински важните неща… Като: „Today is my favorite day“ или „Doing nothing always leads to the best of something“. Стоплящ и усмихващ, и с прекрасна музика. Mindhunter s.01 – зората на профайлинга във ФБР.. Безкрайното любопитство и мисленето извън „кутията“ винаги води до промени и до израстване. А контактът с най-зловещите примери за психопатия.. води до неочаквани обрати в гледната точка. Чакам втория сезон. Juliet, Naked – по-скоро драма, отколкото комедия, приятен, без особена дълбочина, но…
-
WOMEN.SPEAK.LIVE. 2018
Миналата година, когато беше първото издание на Women. Speak. Live., Ани ме покани да бъда лектор и аз спонтанно казах Да. После влязох в едни лични филми, пътувания в чужбина за медицински изследвания и се наложи да се оттегля от участие. Тази година Ани ме покани за втори път и просто нямаше как да й откажа. За да бъда искрена, и двата пъти имах треперливо свиване в стомаха, реакция от типа: какво ще им говоря на тези мили хора там и други такива вътрешни бариери. Обаче явно бях стигнала период, в който абсолютно осъзнавах необходимостта от излизане извън зоната на комфорта, затова се заинатих и си казах, то нали именно…
-
Шведски маслени сладки
Идеята за този необичаен за мен раздел на блога всъщност тръгна от успешния експеримент с шведските маслени сладки, които открих на блога на Йоана. Досега съм ги правила с дюлево сладко, както и с вишнево – еднакво неустоими са. Освен това се приготвят изключително бързо, което за мен винаги звучи привлекателно. Прекрасно допълнение към предколедната атмосфера. рецептата ще откриете тук >>
-
„The Wife“
Отдавна не бях изпитвала такава дълбока наслада от комбинацията между великолепна актьорска игра, интензивен диалог, почти театрална атмосфера, красива музика и разрушително потиснати емоции, помитащи лустрото на една удобна фасада. Глен Клоус блести в цялата си мощ, а Джонатан Прайс й партнира достойно. Резултатът – един силен и размислящ филм. По романа на Meg Wolitzer, вече издаден и у нас.
-
„Жената, която създадох“
Зачетох книгата на Ани в една слънчева ноемврийска неделя, веднага след форума Women.Speak.Live., където се сдобих с нея. С чаша горещо кафе в ръка и за фон – аромата на ябълков кекс с канела, който тъкмо бях сложила във фурната. Още от първите страници ме обгърна едно усещане за спокойствие и автентичност, което (като пишещ от години човек знам) идва, когато се изразяваш писмено и споделяш личната си история… Начинът, по който общуваме днес, заради бързането, заради тоновете информация за обработване и дискутиране, почти не ни позволява да се спускаме под повърхността – на дълбокото (там, където на мен обикновено ми е най-интересно), затова и изписаните страници винаги са като…
