-
„От кухнята“ на арт календара за 2020
разпилени мисли от началото на септември докъм 7 октомври: не давам вид на рисков играч, но като дойде време за производство, рязко придобивам усещането за хазартност: ако кажа на повечето хора колко струва производството на календара, а нямам идея колко бройки ще успея да реализирам, ще избягат с писъци и ще ме обявят за луда… научавам цената за мострата – боли ме главата (и стомаха)… като гледам плана за предварителната кампания, която ще ми позволи да финансирам производството, ми става ясно, че през октомври ще ми идва да се гръмна. Добре, че си починах през лятото. от друга страна, гледам как времето минава шеметно – буквално изтича между пръстите, и…
-
Септемврийски филмов микс
The Big Bang Theory – никога не съм била почитател на ситкомите (дори бих казала, че гледаме само драми и тежкотии като сериали), но трябва да призная, че с този безусловно капитулирах: така лятото мина нахилено и в компанията на доктор Шелдън Купър и nerd-овско обкръжение. След като глътнахме всички 281 епизода, вече така се бях пристрастила, че изгледахме и една купчина интервюта, кадри „от кухнята“ и с умиление се залепихме за „Young Sheldon“, който макар и не толкова изкъртващ, дава добро обяснение за повечето странности на д-р Купър. Rocketman – филмът за живота на сър Елтън Джон (продуциран от самия него) за жалост някак мина почти незабелязан сред шумотевицата…
-
Фокусиране над същественото
След като припознах минимализма като (желан) начин на живот, беше просто въпрос на време да попадна на другата философия от подобен характер – есенциализма. Нейният „идеолог“ и автор на книгата „Essentialism: The Disciplined Pursuit of Less“ Грег Макюън споделя основните й идеи в доста интервюта и с много чувство за хумор, но аз лично си харесах това, което публикувам по-долу, защото ме заинтригува приложението на essentialism-a и в професионалния живот, не само като средство за личностно развитие. Общо взето идеите са следните: елиминиране на несъществените неща фокусиране над същественото (за нас като личности и като компания) дисциплиниран стремеж към „по-малко“, но „по-качествено“ ако нещо не е категорично Да, то е…
-
Свръхчувствителност
Винаги съм смятала, че чувствителността ми не е слабост (въпреки че понякога може да е твърде досадна и усложняваща живота), напротив – възприемала съм я като дар, който ми дава възможност да улавям най-фините трептения на света, и с това – да го усещам и разбирам по-добре и да го интерпретирам красиво в нещата, които създавам. С напредване на годините обаче установявам, че някъде по пътя чувствителността ми (да не се бърка със срамежливост) се е изострила до свръх-сензитивност, която от дар, на моменти се превръща в истинско проклятие… всичко, което останалите хора възприемат като шум, вибрации и обща атмосфера, аз възприемам в пъти по-силно и по-дълбоко. Градските шумове, безкрайните…
-
Поезията на Atticus
Две от изненадите за таз’годишния ми рожден ден се оказаха със забавна противоположност: едната беше Pocketbook (вече официално съм причислена към електронно четящите), а другата – две невероятни книги с поезия, които ме очароваха и като съдържание, и като полиграфия.Ако трябва да опиша стила на Atticus, (който подобно на Банкси, се изявява само с творчеството си, без да разкрива самоличност), то може би „съвременно хайку“ доста би се доближило до усещанията ми, въпреки че не всички са кратки. Що се отнася до самите стихосбирки – ето така си представям, че трябва да изглеждат книгите днес, за да искам да ги притежавам на хартия в тази дигитална ера: пипнати, с внимание…
