-
„Свещена билка“
Малко ми е тъжно, че Фрида Кало е на път да се превърне в клише, подобно на Густав Климт – и двамата толкова разпознаваеми, запомнящи се, и като драма, и като картини, накичени по чаши, чанти, тениски и календари. И с това хората си мислят, че ги познават, че знаят всичко за тях и живота им… Затова се радвам всеки път, когато някой подходи креативно, както в случая с колоритната биография на Фрида, наречена “Свещена билка” на бележника – дневник, в който тя е описвала емоции, случки, преживявания и рецепти. „Когато четката пренесе това бракосъчетание от багри върху платното, очите й спряха да плачат, а в душата й настъпи успокояващ…
-
Как да аранжираме картини – част V
Както вече знаем от предишните статии по темата за аранжирането на творби в интериора, картините не трябва да се окачват твърде високо, за да не загубят връзка с останалите мебели и да са добре интегрирани в интериора. Не се страхувайте да ги аранжирате на около педя от дивана, таблата на леглото, шкафа. Важното е средата на творбата да е приблизително на нивото на очите, когато сте изправени. Другото важно напомняне е за обема на произведенията. За да стои добре самостоятелна картина над диван например, е добре като габарит тя да е около 2/3 от дължината на дивана. Иначе се получава своеобразно „малеене“ и се губи желания ефект.Ако имате творба, на…
-
Малки дози вдъхновение
Чувственост като полъх на бриз, обещание за ефирност и женственост… Късчета вдъхновение като това, вече издирвам с лупата, в един все по-прозаичен свят…
-
Книгите на лятото
Преди години традицията повеляваше на рождения ми ден да отида “на книжарница” и да напълня кошничката с колкото мога да нося… С течение на времето нещата доста се промениха – все по-трудно ми е да намеря интригуващо и добре написано четиво, което да поискам на хартия. От една страна, бидейки от поколението чело и препрочитало от ранна детска възраст грамадната родителска библиотека с класическа литература, вече все по-трудно нещо ме грабва, изненадва, завладява и омайва. Напоследък се издават тонове книги, но повечето като че ли са продукт на времето си – повърхностни, не особено оригинални, често с недобър превод.От друга страна минимализмът, към който осъзнато се стремя, възторжено приветства Pocketbook-a…
-
„Където пеят раците“
Така, така.. Най-после, след дълго търсене и очакване, една удивителна книга успя да засити литературния глад, който изпитвам последните години. Не помня откога не ми се беше случвало да чета с такова настървение и удоволствие в 40-градусовата жега… Всъщност, прекрасен съвпад, защото за мен лятото от детството ми винаги е било бял чаршаф в горещината, купа с череши и книга в ръка… “Където пеят раците” е тъй богата, завладяваща и живописна, че през цялото време “виждах” “живи” филмови кадри (от интервюто стана ясно, че Рийс Уидърспуун ще продуцира филма по романа, алилуя).Дълго ми липсваше тази приказност на езика и простотата на една необикновена история, която е и динамична и поетична,…
