• арт зона,  кино

    „Abstract: The Art of Design“

    Всеки път, когато открия поредица като тази, която засища глада за качествено съдържание в областта на изкуството, изпитвам възторг, възхищение и вдъхновение. Изключително добре направени документални серии в два сезона, за едни от най-впечатляващите творци в своята си област, сред които Olafur Eliasson, Bjarke Ingels, Es Devlin, Platon. Силно препоръчвам ако сте с творческа професия и/или имате отношение към изкуството и създаването като процес и преживяване.

  • кино

    Януарски филмов микс

    King Richard – великолепна, разкошна игра на Уил Смит като бащата на феноменалните Винъс и Серена Уилямс. Да имаш визия за децата ти, че ще са велики още преди да са се родили, граничи сериозно с маниакално разстройство. Но предвижданията на Ричард Уилямс се сбъдват по един бавен, устойчив и фрустриращо търпелив начин в противовес на сляпата амбиция на много родители, които осакатяват децата си, тикайки ги към върха, преди да са готови психически за това, което ги очаква там. Мисля, че ще има Оскари, освен десетките други награди. Spencer – всички сме наясно с историята, всички знаем (донякъде) какво е било. И все пак това е почти непоносима за…

  • кино

    Вдъхновени истории

    Много исках първият пост за тази година да е оптимистичен, зареждащ и вдъхновяващ, затова събрах ресурсите, които напоследък са спасяващи за мен, действат ми успокояващо, размечтаващо и най-вече – носят ми надежда. Най-важното, за да посрещам сутрините с усмивка и желание за живот. Brene Brown on Netflix – по празниците се сдобихме с препълнения със съдържание канал и бая време ми отнема да намеря бисерите сред баластрата, но презентацията на Брене е истинско бижу! По-скоро stand-up комедия, отколкото нещо сериозно, това е брилянтен начин да поднесе смилаемо тежки теми като уязвимостта, срама и дискомфорта да си в светлините на прожекторите. Както съм казвала и друг път: тя е национално съкровище.…

  • разпилени

    Колко странен е животът напоследък

    Колко странен е животът напоследък… Или просто е това, което е… Не знам вече. Ако 2020 беше необичайна и изненадваща, то тази беше the real s**t…Като прибавим влакчето на ужасите, наречено Криза на средната възраст, което ме подмята във всички посоки от 5-6 години, не знам вече да се смея ли, да плача ли…Знам само, че ситуацията е една напред, две назад и страховито усещане за липса на контрол, уязвимост и деморализираща бавност (ама не модерния slow living, нали)… И не че няма хубави, вдъхновяващи моменти, дни, седмици. Ама тъкмо се усмихна, уверена, че най-после съм подала главата над водата, и хайде отново потапяне и давене в тревожност, напрежение и…

  • кино

    „Best Sellers“

    Толкова обичам хубавите филмови изненади в петък вечер: Best Sellers е от онези човешки истории, които не са нито грандиозни, нито шумни, бляскави или помпозни, но докосват по особен начин.Филмът всъщност е за на пръв поглед абсурдната среща на един въз кисел възрастен писател – хомофоб и млада издателка, опитваща се да оцелее и да съхрани наследството на баща си.Най-трудните хора имат интересна житейска история, само е нужно желание и търпение и да пробиеш бронята и да достигнеш до сърцевината – за това е този филм, който дори не е по роман, а е по оригинален сценарий.Както всеки път, респект за таланта на Майкъл Кейн, чиято биография се колебаех да…