-
„Apocalypto“
Колкото и подготвена да бях, се оказа крайно недостатъчно. Завладяващата визия, натурализмът и напрежението правят от филма истински masterpiece. Тъй като сетивата ни са вече безкрайно привикнали на насилие, не мога да кажа, че бруталността ме потресе. Не споделям и мнението, че Мел Гибсън бил луд, за да направи такъв филм. Не виждам нищо лудо в това да се заемеш с един грандиозен проект, да го проучиш в детайли, и да представиш своята гледна точка – силна, разтърсваща, реална. Киното е толкова изчерпано откъм свежи идеи особено напоследък, че филми като Апокалипто поне за мен са свежа глътка въздух… Още виждам онези какаови очи на момиченцето, изричащо зловещо предсказание, украшенията, част от които ми се струват…
-
„Парфюмът“
Блаженството от поглъщането на Парфюм предвкусвах дълго преди да я взема в ръце. Четох я на бавни, дълбоки глътки, защото знаех, че това е от онези все по-редки книги, които започваш, без да искаш да стигнеш до края, попиваш жадно лист след лист, и когато все пак свърши, си готов да я започнеш отначало. Изобилието на думите, което блика щедро от всяка страница, мога да сравня единствено с така любимите новели на Цвайг и романи на Ремарк, в които цели пасажи остават да греят в съзнанието, сякаш магически пропити от пъстрота и живот. Оставих се дни наред на омаята от прекрасно-детайлното пресъздаване на извличането на най-фините екстракти и ухания, в…
-
Докосвания
Съзнателно встрани от суматохата на празниците и коледните партита, щрихирам в съзнанието си идеята за една картина. Тя е от онези картини, които рисувам само за себе си, като поглед навътре. В нея се крие покоят, който настъпва след дълго търсене и е като лек бриз, който повява воал от сребърни нишки. Картонът е на статива, скицирах някои детайли. Но не бързам. Знам, че ще излезе от мен. Но не веднага. Затварям очи и я виждам. По-скоро виждам усещането, което ме тласка към нея. Това са цветовете на една a hell of a year за мен, през която живях задъхано, цветно, пълноценно. Една година, през която трябваше да впрегна всичките…
-
„Добра година“
Да бях пропуснала десетките филми, които изгледах тази година, за да се отдам единствено на този, пак щеше да е година за добра реколта :о).Великолепен, остроумен, насълзяващ очите и разсмиващ, свеж, точен, красив, нетипичен, оставящ усмивката на лицето дълго време след края…Тайничко се надявам да се порадвам и на книгата на Питър Мейл. Още от времето, когато излязоха Шоколад и Къпиново вино на Джоан Харис, разбрах, че подобни стоплящи сърцето сюжети трябва да се пият бавно и с наслада, като пивко и сладко вино от добра година…
-
Да си Дон Жуан е самотно занимание
Историите за Дон Жуан са като тези за Христос – има ги много и всичките са различни. Някои, изглеждащи достоверни, други съвсем поукрасени, но със сигурност добре вплетени в контекста на конкретното послание. Повечето са пародии с романтичен привкус (прекрасно изиграни от Джони Деп примерно), тук обаче хуморът е малко, вкаран като че ли само, за да не натежи тънката тъжна линия, съпътстваща целия спектакъл. Поне за мен историята беше по-скоро тъжна, отколкото смешна. Просто Дон Жуан на Морфов е студен циник, безнадежден развратник и епикурейска свиня, който мрази нравоученията и по-скоро би се самоубил, отколкото да отдаде сърцето си на една единствена жена. Затова е и самотник, обречен от буйство…
