-
„Клюки от ада“
Толкова обичам петъците, които с нещо силно и вдъхновяващо дават начало на хубав и смислен уикенд! Този път причината да възкликна така е постановката „Клюки от ада“ в Сълзата, от която наистина ти потичат реки от сълзи (от смях), така, както се лее изведро талантът на тримата актьори на сцената. Не мога да си спомня от коя година не бях гледала Ивайло Христов, но бързо си припомних за какво „явление“ става дума! Само ще издам, че играе умрял гей, за останалото, търсете билети! Деляна Хаджиянкова и Васил Михайлов са достойните партньори в тази „адска“, но затова пък супер забавна комедия. Силно препоръчителна за трайно усмихване!
-
Няма място за слаби мъже
Напоследък успях да изгледам три силни филма, единият от които спечели и Оскар за най-добър филм. Всъщност, да си призная, останах леко разочарована, след като отделих 2 часа на No country for old men. Безспорно братята Коен са много талантливи момчета, по свой си особняшки начин, обаче не разбрах кое точно му беше изключителното на този филм, освен идеята за иронията на съдбата, която след зверско преследване и десетки размазани в кръв трупове, отреди най-обикновени крадци хлапета да извъртят хода на историята. Нито кой знае колко оригинален сюжет, нито чак толкова разтърсваща игра, като се прибави и липсата на каквато и да е музика, тотално ме загубиха за каузата. Иначе,…
-
Пролетни лилавини
Докато чакам да стане готово ателието (и съответно грам не мога да рисувам) и гледам жадно избиването на първата зелена тревица, в мен се отприщва такъв щур ищах за цветове, че решавам, че е крайно време за промяна. И понеже все пак съм жена – откъде да започнем, откъде, я да взема да се обзаведа с нови обувки. Ама не какви да е обувки, лилави трябва да са. А за да е по-изчанчено, най-добре да са бледо лила, с тъмно-лилав кант и бяло. И да, трябва да са с отворени пръсти и висок ток. И задължително лак – все пак е хит за сезона. И така – цветът на тази…
-
Едно много специално място
Преди време писах тук за една приказна книга – Последния еднорог. Случи се така, че с Калин и Габи се засякохме в необятното виртуално море и редовно получавам новинки от едно много специално местенце, което искам да споделя с вас, наречено Човешката библиотека. Ето и думите, с които Светличе представя техния проект, от мен поздравления за ентусиазма и пожелания да са все такива човеци – вдъхновени и вдъхновяващи! „Ние сме истинските герои, а тези от книгите са само напомняне какви сме ние в действителност и какви можем да бъдем…” „Има една книга, която ме промени… помогна ми да доразвия вътрешния пламък, разцъфтял през последните три години в душата ми. Вълшебството на…
-
„Love in the Time of Cholera“
Един мъж, който чака жената на своята любов цял живот. Защото това е съдбата му. Силно, разтърсващо силно. Музиката ме остави зашеметена, както първия път, когато изслушах тази от Фрида. Същата сила и драматизъм, на моменти граничещи с тъга и безнадеждност. Някои нотки ми напомниха In the mood for love, други – The Fountain. Докосващо. И дълбоко.
