-
Едно много специално място
Преди време писах тук за една приказна книга – Последния еднорог. Случи се така, че с Калин и Габи се засякохме в необятното виртуално море и редовно получавам новинки от едно много специално местенце, което искам да споделя с вас, наречено Човешката библиотека. Ето и думите, с които Светличе представя техния проект, от мен поздравления за ентусиазма и пожелания да са все такива човеци – вдъхновени и вдъхновяващи! „Ние сме истинските герои, а тези от книгите са само напомняне какви сме ние в действителност и какви можем да бъдем…” „Има една книга, която ме промени… помогна ми да доразвия вътрешния пламък, разцъфтял през последните три години в душата ми. Вълшебството на…
-
„Love in the Time of Cholera“
Един мъж, който чака жената на своята любов цял живот. Защото това е съдбата му. Силно, разтърсващо силно. Музиката ме остави зашеметена, както първия път, когато изслушах тази от Фрида. Същата сила и драматизъм, на моменти граничещи с тъга и безнадеждност. Някои нотки ми напомниха In the mood for love, други – The Fountain. Докосващо. И дълбоко.
-
„You are not expendable*“
На някои може им се стори смешно, но аз израстнах в среда и години, в които филмите на Bruce Lee и тези като Rambo, Rocky, Commando и Blood Sport се разменяха и поглъщаха на пиратски видео касетки, формираха ценностна система и дефинираха понятия като добро и зло и чувство за справедливост. И макар че едва ли могат да се нарекат шедьоври на филмовото изкуство, лично аз все още с умиление си спомням стаята ни с брат ми, която беше доволно облепена с плакати от тях – един от които беше точно снимката долу от Rambo: First Blood с този неописуемо-безнадежден поглед, който само Силвестър Сталоун може да извади :о). Близо…
-
„Кафе поеми“
“Канелено-фъстъчено кафе с дискретен аромат, мед от пчели, нощували в трапчинките на май, и малко бренди за невидим блясък, и канела, арабско орехче, сметани във наслада смела… И питаш запленен къде те водят в този омагьосан свят, но вече искаш името на всеки край да е безкрай…” Из “Кафепоеми”, Пламен Дойнов
-
Вражалец*
Да си призная, не съм вярвала, че някога ще ми се случи да прегракна от смях, но ей го на, случи се. „Вражалец“ е постановка един път, природно бедствие, разбиващо от смях, няма празно нито за минута, талант и смях се леят като изведро при това непрекъснато. струваше си чакането, че и борбата за билети (последните два на последния ред) и то 4 месеца, ясно защо свършват още първия ден – то това преживяване енергийно си е като 3 дни на СПА! Комбинацията на Димитър Рачков като безкрайно тъп селски кмет и Любо Нейков в ролята на алчния поп определено е смазваща и само с виждане става ясно за какво…
