„Outlander“ и други обсесии
Напоследък често ми се случва да чуя от приятели: сподели някой хубав филм за гледане и все по-често споделям не игрални филми, сериали. Та, докато си почивах тези дни под плътната сянка на ореха на вилата и току приключила втория сезон на Ханибал, реших, че е крайно време да направя един пост за тази все по-обсебваща мания.
Outlander – сериалът следва плътно книгата на Диана Габалдон и е един от любимите ми. Един – единствен фентъзи момент заплита сложна любовна история, на фона на смутни времена в планинска Шотландия през 1743 г. кастът е изключително добре подбран, особено Катрина Балфе, която изпълнява ролята на Клеър.
Hannibal – истински триумф на психологическата манипулация. Като отмахнем брутализма на убийствата, всичко тук е истинско произведение на изкуството: кадрите, храната, музиката, светлината, играта на надмощие. В диалога няма празна реплика – всичко е точно на място, подплътено с прецизността, с която Ханибал убива и приготвя ястията си. Неслучайно сериалът се радва на изключителна популярност. Като настолна книга е за психоаналитици и психиатри.
Elementary – за този ексцентичен Шерлок с татуси и секси британски писах още преди време. За жалост третият сезон не беше толкова силен колкото началото, но все пак си е удоволствие.
Rescue me – ако сте нямали по-голям брат като мен, който да ви просветли във всички възможни разговори (и простотии) в мъжка компания, от този сериал ще научите де що има псувня на английски език, както и колко корави копелета са ирландците (особено пожарникарите в NY). Денис Лиъри не ми е любимец, но въпреки това се забавлявах неимоверно с безумствата и абсурдната му алкохолна лудост.
Banshee – ако има сериал, изтъкан от тестостерон, то това е Банши. Главният герой изяжда и раздава такива тупаници през 10 минути, че се чудиш как им е стигнал гримът. Шегата настрана, сериалът е динамичен, добре сниман, държи в напрежение и почти всеки герой е bad-ass. Е как да не го гледаш.
Ray Donovan – още ирландска лудост и тестостерон, само че в LA. Няма такъв хладнокръвен типаж като героя на Лив Шрайбър, но пък Джон Войт прави нечовешка роля и си струва да се видят бъркотиите, в които забърква семейство Донован.
Black Sails – ранната история на капитан Флинт и Джон Силвър. Сериалът изобилства от свирепи пирати с немити физиономии, но ако сте израснали с книгите на Робърт Луи Стивънсън като мен, този тип приключения със сигурност ще ви допаднат.
The Affair / Satisfaction – и двата сериала в основата си имат чуствителната тема за изневярата, влюбването встрани, прозирането на истини от гледна точка на партньора… Все поучителни неща. И разширяващи светогледа, бих добавила.
Sense8 – Уашовски пак имат попадение. 8 човека в различни държави, произход, раса и занимания попадат в умствен клъстър, който им позволява да използват уменията, знанията и способностите на останалите. Идеята е много добра. Преплитането е зашеметяващо.
Breaking Bad – брутален, обаче така ти влиза под кожата, че по някое време се усещаш как симпатизираш на „лошите“ момчета… Този филм е за скритите лимонки, от които никой не очаква, че са способни на определени неща, което пък им позволява да си ги правят безнаказано. Е, до един момент.
Californication – тази роля на Дейвид Духовни стана по-емблематична за него от Досиетата Х и според мен му приляга много повече. Засега стигнах само до 3 сезон, но ако ми се отвори време за филмов маратон, ще проверя докъде е стигнал в разрушителните дейности Ханк Мууди.
House of cards – брилянтна роля на Кевин Спейси. Не толкова политиката е важна тук. Тя е просто фон. На мен ми е любопитна интригата, безкрупулността, зверската амбиция, подмолността, обратите – все неща, които са ми чужди, затова и ме фасцинират така.
Lie to me – чак ме е яд, че са спрели сериала, но и трите сезона дотук си струват изродщината на Тим Рот в ролята на Кал Лайтмън.
Sherlock – много различна версия от Елементари, струва си да се види дори само заради гения на Къмбърбач.
Suits – кой не обича bad-ass адвокат, който не губи никога?
How to get away with murder – отдавнашен почитател съм на Вайола Дейвис, но с тази си роля тя наистина разбива. Двойнствеността на героинята й е потресаваща, а динамиката на действието приковава. буквално залепнах за първия сезон.
In Treatment – започнах го в лош период за задълбаване в хорските проблеми. Изоставен за бъдеще време. Може би.
Touch – едно момче със свръхспособности успява да свърже на пръв поглед напълно непознати хора и да „поправи“ съдбите им. Първият сезон ми стигна напълно.
Blindspot – нещо мъничко не му достига на този сериал, за да ми хареса – дали е в актьорите, дали в сценария.. Ще разбера като изгледам целия първи сезон.
В списъка за гледане:
Homeland
