Molly and the little women

Ддва филма, които не може да са по-различни по тема и позиция във времето. И все пак някак ми се стори естествено да ги сложа на едно място.

Съвременната приказка на Моли Блум е режисьорски дебют на сценаристa Арън Соркин. Базиран е на истинската история на тази интересна жена, която прави необичаен житейски избор (предвид интелекта си, с който може да успее в почти всяка област в живота) и предпочита шеметния успех там, където мъжете да наложили ексклузивитет. Разбира се, това си има цена. Диагнозата: пристрастяване към власт над могъщи мъже. Джесика Частейн е великолепна Моли Блум, сценарият е много добър, диалогът е стегнат и динамичен и въпреки че историята е като по учебник за психология, филмът беше удоволствие.

„Малки жени“ е поредна адаптация в три мини серии по романа на Louisa May Alcott. Гледала съм една стара версия с Уинона Райдър и бях любопитна какво са сътворили към днешна дата. Хареса ми, че е запазена цялата атмосфера на онова време (което за сегашното поколение навярно изглежда смехотворно, скучно и наивно), но е толкова отморяващо и окуражаващо понякога да се потопиш в тези по-простички и не непременно лишени от драматизъм времена – без специални ефекти, без отблъскващо с реализма си насилие, всеки кадър е картина… на мъжката аудитория на блога ми не смея да го препоръчвам (за тях е по-скоро историята на Моли :), но аз имах няколко спокойни часа с жените от семейство Марч и прекарах много добре в тяхната компания.