„Good Behavior“ и други обсесии
Доста време мина от последния ми купесто-сериален пост, та да опресня пейзажа с още пристрастяващи неща:
Good Behavior – харесах Лети още в първия епизод. И него го харесах, с аржентинския му секси акцент. И двамата ги харесах, че и химията между тях. Толкова ги харесах, че погълнах десетте серии за три дни. Има нещо магическо, когато се идентифицираш по някакъв неопределен начин с героинята, сякаш й влизаш в обувките и разбираш всичко: и усилията, и уязвимостта, и сбъркаността, и невъзможността да се задържиш над водата, и превключването в artistic lying mode, за да оцелееш… Тя е красива, но не перфектна, по-скоро земно ефектна. Близка някак. А мрачността и впускането към дълбините са точно по мой вкус. Силно се надявам да има втори сезон.
Mozart in the Jungle – не знам дали има по-добър избор за актьор от Гаел Гарсия Бернал за ролята на един луд, но пък гениален диригент – толкова е чаровен, че цялата ексцентричност на света може да му бъде простена. След като двата първи сезона бяха изгледани за отрицателно време, сега е ред на третият, в който към отбора на чаровниците се присъединява самата дива Моника Белучи. Нямам търпение.
The Crown – че съм впечатлена от кралицата, впечатлена съм. Особено след като четох книгата за нея. Сериалът се придържа силно към всеизвестните факти и става пределно ясно защо е „тежка кралската корона“… Блестяща актьорска игра на Клеър Фой като кралицата, но и цялото кралско обкръжение е на ниво, особено Джон Литгоу, в ролята на чепатия и абсолютно непоносим Чърчил.
Lucifer – неустоима привлекателност, британска елегантност и дяволско чувство за хумор, какво друго може да се очаква от … самия Дявол? Е, той е далеч от клишето, или поне се опитва да бъде. (Дори ходи на терапия. като плаща в натура :))) Чака ме вторият сезон.
Coming up:
