-
Щастие
В редките случаи, когато се сещам, че ставам на 40, мигновената ми реакция е, да бе да, това не е възможно, защото всъщност в някои дни съм на 5, в други – на 15 или в най-добрия случай, на 25… :о) Като отмахнем бръчиците от радост и тъга (Славчо :о)), за мен да си някъде около половината изминат живот, си има своите преимущества. Както е казал един мъдър човек, животът става по-хубав, когато мъничко си поживял… Амии, вярно си е. След всичко преживяно и осъзнато (или не чак дотам) е интересно как нагласата ми се променя напоследък. Искам нещата да са простички. Опитвам се да ги правя такива. Отстранявам всичко,…
-
Jeff Bridges’ Sleeping Stories
Блуждаейки из нета понякога попадам на истински находки – в този случай нещо неочаквано приятно. Sleeping Tapes е проект, който включва музика и текст за приспиване – нещо като необичайни bad time stories. Ако сте влюбени в тътнещия дълбок глас на Джеф Бриджес, както аз съм, то историите, които разказва, ще ви подействат магично и отпускащо. записите са достъпни за слушане на сайта, а тъй като проектът е благотворителен, всеки може избере своя начин за принос към каузата.
-
„В какво се превръщат мечтите“
Смъртта на Робин Уилямс явно се оказа голям шок: досега не бях виждала такова количество споделена R.I.P. новина за никой от другите артисти, които си отидоха напоследък. Всъщност това е разбираемо – той беше огромен талант, който с лекота разсмиваше и разплакваше. това, което не разбирам, е, защо светът е чак толкова изненадан, че някой като Робин Уилямс може да е толкова нещастен, че да посегне на живота си. Истината е, че колкото по-публична личност си, толкова по-дълбоко криеш демоните си, защото всичко ти е на показ и всички имат очаквания към теб. Плъзгат се по повърхността ти и общуването се свежда до досадно клише, което прави живота непоносим понякога.…
-
2013 в две изречения
Кротко щастлива съм. Толкова много имам, че мога да си поискам още…
-
„Бягащата с вълци“
Бягащата с вълци вече е почти митологична книга – за нея е писано, писано, обсъждана е, четена, препоръчвана, предавана от жена на жена.. До мен стигна в точния момент, когато изследването на собствената ти същност като жена изплува на повърхността като най-важната задача, за да продължиш напред по-силна и по-осъзната. Няма как да опиша съдържанието на книгата – най-просто казано тя е опит да открием мъдрост в приказките, в древните истории, които от край време ни учат кои сме. Не е леко четиво, защото изисква вникване и афинитет към самоанализ, но и не е нужно да се чете последователно и открай до край – тя стои на нощното шкафче месеци…
