-
„Art isn’t art until someone says it is“
В Mona Lisa Smile Катрин Уотсън, преподавател по История на изкуството, показва картината „Flayed Ox“ на Chaim Soutine, от 1925г. и се обръща към своите ученички: „Хубава ли е?“, пита тя. Момичетата са шокирани – картината не е включена в официалната програма. „Не, не е хубава. Всъщност, дори не бих го нарекла изкуство. Това е гротеска!“, реагира най-„знаещата“ от тях. „Има ли правило изкуството да не е гротеска?“, контрира друга. „Няма ли правила?“, обажда се трета. „Разбира се, че има. Иначе някоя простовата картина може да се приравни с Рембранд.“, отвръща уверено „знаещата“ девойка. – „Има стандарти, техника, композиция, цвят, дори обект. Така че ако приемате, че изгнилото месо е изкуство, повече…
-
Арт „подреждане“
Изключително забавна презентация на швейцарския комик Ursus Wehrli, който споделя гениалната си идея да „подреди“ някои от най-известните съвременни произведения на изкуството. Аз лично се посмях от сърце. Човекът се е постарал и дори е издал книга с брилянтните си „подредени“ произведения >>
-
„Keith“
На тези от вас, които а) някога са се влюбвали в „неподходящия“ човек, б) знаят какво е „разместване на пластовете“, в) не ги е страх от драми или от романтика препоръчвам този филм. И на всички, за които only the sky is the limit.
-
„За народното творчество“
Има дни, когато си мисля, че ще умра от свръхдоза удоволствие, беше казал един екстравагантен творец и съм много склонна да се съглася с него, само пет минути след началото на За народното творчество на Камен Донев. Спектакълът е смазващ, в характерния за Даскала монолог с редящи се непрекъснати абсурдни думоизлияния, които те изкъртват от стола, изтръгват най-зверските и неподозирано болезнени за дланите аплодисменти, без да се усетиш запечатват мускулите на ченето ти в една неспасяемо нахилена поза, докато стомахът ти не спира да се гърчи от смях. Всичко това – подплатено със солидна доза сериозни идеи, народни танци и музика, от които настръхваш и едно тънко гласче, което започва…
-
„Ashes and snow“
Получавам сайта като „подарък“ от една сродна душа, която мислех за изгубена. Истинско чудо. Отварям, и с още първите кликове изпадам някъде отвъд времето. Възкликвам о, боже! Удивена от тази неземна приказност, сякаш сън, в който сред тишината и покоя чуваш гласа на господа, а времето не е величина, а далечна песен… Красота от пепел и сняг…