“Различните мнения за едно произведение на изкуството доказват, че то е оригинално, сложно и жизнено. Дори, когато критиците се различават в мненията си, художникът остава верен на себе си.” “Изкуството има външна форма и вътрешен смисъл. Ония, които се стремят да проникнат под външната форма, се излагат на опасност. Ония, които тълкуват вътрешния смисъл, също се излагат на опасност. Изкуството всъщност отразява ония, които го възприемат, а не живота.” “Всеки портрет, нарисуван с чувство, е всъщност портрет на художника, а не на модела.” Из „Портретът на Дориан Грей“ Оскар Уайлд Филмът по книгата >>

“Доста години по-късно – той щеше да нарисува портрета през 1909 г. – в един музей във Венеция тя щеше да онемее пред една творба на Густав Климт, в която той без съмнение бе нарисувал нея, Хана: всичко си беше на мястото, много дългата и права извивка на веждите, също така правият нос, чувствената гънка на червената уста, острите скули на лицето, тежката грива на косите, разпиляна по раменете, но най-вече натежалите клепачи, през които едва се виждаха светлите очи. Климт я беше нарекъл Саломе.” Сигурно има нещо специално, нещо омайващо и магично в тази книга, щом я чета за трети път за последните няколко години и все със същото…