-
Филмова експлозия от Васко Василев
Малко хора знаят, че филмовата музика е огромна моя слабост. Години наред внимателно я издирвам, подреждам и кътам като истинско съкровище. Но най-вече й се наслаждавам. На нея рисувам. На нея дълбоко се вълнувам, плача и разказвам с щрихи истории на картона. Тя създава за мен по един неописуем начин особената атмосфера, в която, откъсната от света, вграждам емоциите си във всичко, докоснато от пръстите ми. Накратко за мен филмовата музика е част от магията. Затова и филмовото великолепие, което Васко Василев ни поднесе в събота вечер, още с първото изпълнение грабна душата ми, понесе я високо, разби я на малки късчета, изпълни я с космически възторг и я върна…
-
„Изворът“
За жалост човеците сме безкрайно глупави и въпреки развитието на технологиите, като цяло от векове не сме мръднали на милиметър като ценностна система. Това е тежката ми присъда след съприкосновението с 830-те страници плътна маса от идеи, които (ако си готов за тях) те блъсват челно като локомотив, отръскват здраво летаргията от реверите ти и те заставят отново да бъдеш мислещо същество. Не бих се наела нито да правя ревю, нито да преразказвам тази гениална книга. Дори повечето цитати, извадени от контекста, губят силата и дълбочината си. И все пак споделям една нищожна част от подгънатите ми ъгълчета. С тайната мисъл да ви запаля сами да се потопите в „Изворът“…
-
„Елементарно, Уотсън“
Никога не съм била от типа „сериали-маниак“, обаче напоследък започвам да се опровергавам и списъкът с маниащините нараства заплашително, може би заради по-големите бюджети на продукциите, което се отразява на качеството им. Дотук в списъка се мъдрят Castle, Game of Thrones, Lie to me, House of Cards и Sherlock. Elementary обаче ми влезе под кожата, като се плъзна тънко и обсебващо, точно като наркотик. Дори не знам защо точно той. Може би добрата стара история за Холмс е разказана съвременно и нестандартно. Може би е това, че Уотсън е жена (и то самата Луси Лу). Може би е от силния диалог (на моменти монолог в стил дедуктивен Шерлок), но всъщност си…
-
„Страдание и възторг“
След връщането от Италия започнах отново „Страдание и възторг „- книгата за живота на Микеланджело. Чела съм я два пъти досега, но в едни предишни периоди и никога със сегашния ми поглед на художник. Още първите страници се оказаха бързичко с подгънати ъгълчета и бях просто изумена (сякаш не си знам) колко универсални са нещата от процеса на създаване: настървението, търсенето на сюжети и оригиналност, подкрепата или липсата й от страна на семейството, оставете-ме-само-да-вая, наемането за поръчки, характерът ти и устояването на трудните условия, потъването в процеса, грешките, неминуемите грешки… „Ръцете му загалиха камъка, търсейки скритите му контури. През цялата година не се бе докоснал нито веднъж до къс бял…
-
Рим – Вечния град
Най-после отметнахме първо пътешествие до Италия, която милата все биваше измествана от някое друго място. В началото си мислех, че разполагаме с достатъчно дни да се потопим в древната атмосфера на Рим, но вече смятам, че вариантът на Елизабет Гилбърт в „Яж, моли се и обичай“ (поне месец за учене на италиански, безпаметно поглъщане на паста и обикаляне извън града) е доста по-удачен, предвид количеството забележителности, църкви и ресторантчета… Всъщност пътешествието ни започна с два дни в Анани, който се намира недалеч от Рим и е наричан Папския град, защото тук са управлявали 4 папи, преди папството да бъде преместено в Авиньон, а впоследствие във Ватикана.Градчето е разположено на стръмен…
