-
„Ted Lasso“
И какво стана сега, уж хич не гледах комедии, камо ли да препоръчвам на блога, обаче напоследък (може би защото реалният живот вече никак не е шега работа), единственото, което мога да понеса, са по-лекинки неща и ето на. Този сериал дълго време го заобикалях, отбягвах и пренебрегвах (вероятно заради твърде фамозния мустак на главния герой и защото погрешно презюмирах, че е твърде много за спорт/футбол), но броят на получените филмови награди и фактът, че Брене Браун му е огромен фен, наклониха везните в полза на чаровния Тед Ласо. И, о, боже, дали не е брилянтен?? Първите 6 епизода погълнахме наведнъж и ако беше уикенд, сигурно и двата сезона щяха…
-
На изложба: „Прима“
На Международния ден на балета, 29 април, имах удоволствието да присъствам на откриването на фотографската изложба “Прима” на документалния фотограф Димитри Стефанов в Софийска опера и балет. Като символ на върховната изящност и красота, за мен балетът е изкуство със специално място в сърцето ми. Фотографиите от изложбата носят истинска наслада с дълбочината на историите, които разказват и ни направят съпричастни с труда и усилията “зад завесата” – това, което остава скрито и често неоценено. Ще цитирам текста от описанието на проекта: Можете да посетите изложбата до 9 май, доколкото разбирам, когато Операта има представления и централното фоайе, където са подредени фотографиите, е отворено за посещения.
-
„Shrinking“
Едва ли има по-добър ден от Деня на психолога да споделя този брилянтен сериал, който ми напълни душата. По-забавно и остроумно представяне на изключително тежки теми, не съм виждала откакто излезе “Ted Lasso“ (и нищо чудно, защото споделят сценаристи). Сериалът е като учебник за ползите от терапията, уязвимостта, емоционалната интелигентност, бруталната откровеност в добрия смисъл на думата, през призмата на невероятно чувство за хумор (което всъщност е най-добрият начин да вървим през живота). Макар че целият актьорски състав е великолепен, на моя любимец-открай-време Харисън Форд му свалям шапка: вече е на 80, но продължава да снима и е все така “очарователен” в ръмженето си. Сиилно препоръчвам. Poster design by InSync…
-
„Living“
Да си призная, този филм ме докосна, разстрои и остана в мен. Което, уви, не мога да кажа за повечето филми и сериали, които минават през мозъка ми напоследък. Филмът е римейк на филма на Акира Куросава „Ikiru“ от 1952 година, сценарият е на Kazuo Ishiguro. Бавен, съзерцателен, мноого old school. Бил Наи е както винаги великолепен, героят му (напълно в реда на нещата) е по джентълменски дистанциран, прибран и суховат, но тази фасада крие невъобразима крехкост и уязвимост, и желание за простичко човешко общуване в последните глътки живот. Толкова човешки филм отдавна не бях гледала. Да, драма е. Да, поплаках си напоително. Но пък докосването (и размислянето) бяха истински.…
-
Харли Браун – магьосникът на пастела
Тези от вас, които следят работата ми, знаят, че този март се навършват 20 години, откакто създадох сайта acrista.com и се роди марката Acrista Art. Първата половина от този период овладявах сухия пастел като материал и художникът, който значително ми повлия през това време и се превърна в своеобразен виртуален ментор за мен, беше пастелистът Харли Браун. Попаднах на него след като се абонирах за списанието International Artist, в което Харли имаше регулярни статии със споделена мъдрост из живота на артиста и с основни практически съвети за творческия процес. През този период се сдобих и с двете му книги: “Eternal Truths for Every Artist” и “Confessions of a starving Artist”,…
