-
„Unbroken“
Някои филми ги гледам пряко сили, само защото са твърде въздействащи, за да бъдат пропуснати. респект за Анджелина Джоли, която се е нагърбила с такъв мащабен и мрачен проект. След като гледах и Fury, си мисля, че с Брат Пит се надпреварват в избора си да правят трудни и откровено тежки за гледане филми. Но определено струващи си усилията. Да кажа, че Unbroken е за силата на човешкия дух, би било клише. Факт е, че малцина биха устояли на такива зверски изпитания. Пък и често точно там, на ръба на човешката издържливост, се разкрива истинското величие. По истинската история на Луи Замперини и романа на Laura Hillenbrand, вече издаден и у…
-
Kерамика и грънчарство в Арт клуб „Рояна“
Нали знаете, има неща в онзи дългия списък с желания, които все остават на заден план (няма време, няма пари, твърде заета съм, твърде апатична съм, твърде незнам-каквоси съм)… Е, за мен да седна на грънчарско колело и да намажа ръцете с глина е едно такова желание от много години (сигурно още откакто гледах филма Ghost)… и най-после взех, че го осъществих!Мястото е Арт клуб Рояна – свежо и със силен творчески заряд. Курсът включваше четири сесии по час и половина. Ден първи: Ден втори: Ден трети: И ето я и дългоочакваната готова продукция: овца, купа, чиния с ангел, четири бижута, малък съд за чаена свещ. И понеже знам, че…
-
„Тристан и Изолда“
Когато бях малка, вкъщи имаше една дебела Книга за операта. От четене и разгръщане беше станала на нищо, но пък бях понаучила повечето либрета наизуст (сигурно оттогава е тази моя любов към драмата)… Вкъщи се слушаше опера – дядо ми, майка ми, вуйчо ми. Водеха ме на постановки като дете, после ходех често като студентка. И сега, понякога си пускам избрани арии и сядам на пода в ателието, и като погледна оттам през прозореца виждам само небе… За операта трябва нагласа – поне аз не мога да я слушам току така… Та днес празнувах необичайно – с „Тристан и Изолда“ в Операта :о) Признавам, че ми беше много любопитно. Не…
-
„Господин Търнър“
Отдавна чаках този филм, защото предполагах, че ще е достойна перла сред списъка с филми за художници. и наистина, Майк Лий е създал прекрасна илюстрация (като добре балансира фактите и художествената измислица) на зрелите години на Джоузеф Малорд Уилям Търнър, чак до смъртта му. В началото се прокрадва доста хумор в иначе доста потискащата и архаична обстановка, но с напредването на годините, настроението става все по-мрачно – копие на собствените преживявания на художника… „самотата и уединението са различни неща“… Едва ли има по-добър избор за ролята на ръмжащия и ексцентричен Търнър от Тимъти Спол (дори не знам защо не го номинираха за тази роля), който се справя блестящо с ръбатия…
-
„Beyond the lights“
На пръв поглед може да ви се стори като добре познато клише.. Но всъщност този филм е за отровата на родителската амбиция, за клетката на славата, за безмилостната фасада, зад която се крие поредната звезда-продукт за милиони, за любовта, която размества пластовете и променя посоките, за огледалата, в които се оглеждаме и ръцете, които ни издърпват от отчаянието… И за изборите, които правим, за да бъдем себе си. През цялото време, докато гледах, не знам защо, си мислех за Риана, но всъщност всеки артист от нейния ранг може да бъде прототип на героинята. Очаквано, саундтракът е силен.
