„Сякаш били изминали стотици години, а жената продължавала да стои на брега, на м я с т о т о и се вслушвала в песента на морето – вътрешностите му се преобръщали и от дълбините му излизал мощен стон. Песен-стон, монотонна, хипнотична, внушаваща мисълта за вечност, в която можеш да нагазиш, стига само да поискаш. Вълните се разбивали в скалите, навсякъде хвърчали бели пръски и още във въздуха се превръщали в кристали сол. Жената ги усещала как посипват косите и раменете й като скрежни искри и вледеняват вкуса на времето върху нацепените й устни.“ „Рибарят посегнал, ръката му полегнала във въздуха над лявото рамо на жената – струвало му се…

„Според вижданията на Шанел първостепенно значение има силуетът, основната линия. Спешно трябва да се премахнат всички излишни украси, всички финтифлюшки, и като цяло, всяка технология, която може да развали изчистената линия на силуета. Така Габриел извършва една и съща операция и при дрехите, и при шапките. Непрестанното търсене на строгостта и избавянето от излишества, свързани с използването на евтини тъкани, превръща бившата пансионерка на монахините в янсенистка в модата. И не е изключено строгостта на архитектурата в Обазин, суровостта на униформата на „сестрите“, обучавали малката Габриел, да имат до някъде пръст в изграждането на вкусовете на Коко Шанел.“ На тази биография на „мадмоазел“ попаднах на рождения ми ден, докато традиционно…