Понеже (като едни възрастни хора, хихи) вече не понасяме нито жегата, нито тълпите, проучването ми за море за годишния ни отпуск започва още февруари, и ми отнема доста време. Изискванията са доста: да е достатъчно на юг, за да става за плаж в края на май, да не е нужно да наемаме кола; ако е с директен полет, чудесно; да има интересна ивица за гмуркащия се Саш, да е тихо, живописно и с хубава храна. Първоначалните идеи за Майорка, Менорка и Аликанте отпадат, защото не се класират по някои от тези критерии. В крайна сметка, благодаря ти за прекрасната идея, Инче!, се спираме на о. Порос (да не се бърка…

Както проникновено отбелязва The reluctant traveler Eugene Levy в едноименната поредица по Apple TV+, да пътуваш, означава да живееш. Напускаме София при проливен дъжд, но след едночасов полет Атина благо ни посреща с летни температури. Номадското ни лято започва обещаващо. Избираме Атина по няколко причини. Търсим място, на което не сме били досега, което да ни предложи нещо интересно за рождения ден на Саш, докъдето можем да летим и да е отправна точка за почивката ни на морето, което не сме виждали качествено от няколко години. Атинското летище е на доста километри извън града, затова от трите опции метро, Uber и такси, избираме последната, но през приложението Freenow. Взема ни…

Продължавам да търся и откривам вдъхновение извън моята собствена област на изящно изкуство – при големите архитекти на нашето време. Днес надниквам в света на Ренцо Пиано с неговите солидни, но същевременно деликатни творения – сгради и разсъжденията му за красотата на професията.