The Goldfinch – драма, в цялото си великолепие! базиран на романа, който е издаден и у нас, в основата на филма е идеята за вината и как тя може да разруши целия ти живот, че и живота на хората около теб. дългичък и напоителен, но добре направен. А и в дъното на нещата е една специална картина. нямаше как да не харесам. Abominable – толкова са ми спасяващи тези анимации, особено във вечерите, когато никаква мозъчна дейност вече не тече от преумора и пренапрежение! Красив, свеж и с толкова тънко прокарани идеи – бих го гледала втори път. Once upon a Time in Hollywood – изключителната игра на Леонардо компенсира…

Good Omens – о, каква награда за истинските фенове на Нийл Геймън и Тери Пратчет! Великолепно направен, с онова брутално чувство за хумор, с което са пропити произведенията на сър Тери и с точно премерен сарказъм към клишетата по темата – абсолютно удоволствие! За актьорския състав дори няма какво да говорим: пустите британци са толкова подходящи, че не мога да си представя по-успешен избор. Сега вече няма как да не прочета и книгата. The Art of Racing in the Rain – ако преди години сте се влюбили в „Марли“ като мен, този филм ще ви докосне право в сърцето. Разказана през погледа на голдън ретрийвъра Енцо (с гласа на Кевин…

Нямаше как да не харесам този филм, автобиографичен или не… Алмодовар е изумителен и колоритен разказвач на истории, а тази е толкова интимна, спокойна и меланхолична, че потъваш в нея и я попиваш с всички сетива.. … Картините, внимателно подбраните детайли, изобилието от цветове, носталгичните спомени.. И най-вече началната сцена с перящите на реката жени.. тя събира всичко, обгръща го и го превръща в това, което е…По един неуловим начин ми напомни за „Фрида“… … Една нишка, която особено ме докосна: в повечето случаи възприемаме хората на изкуството само от червения килим, от интервютата, в светлините на прожекторите. Зад всичко това обаче стои „живият живот“ – минало, драма, болка, преживявания,…

The Big Bang Theory – никога не съм била почитател на ситкомите (дори бих казала, че гледаме само драми и тежкотии като сериали), но трябва да призная, че с този безусловно капитулирах: така лятото мина нахилено и в компанията на доктор Шелдън Купър и nerd-овско обкръжение. След като глътнахме всички 281 епизода, вече така се бях пристрастила, че изгледахме и една купчина интервюта, кадри „от кухнята“ и с умиление се залепихме за „Young Sheldon“, който макар и не толкова изкъртващ, дава добро обяснение за повечето странности на д-р Купър. Rocketman – филмът за живота на сър Елтън Джон (продуциран от самия него) за жалост някак мина почти незабелязан сред шумотевицата…

Отдавна чаках добра драма с любовен елемент и така се радвам, че тази не ме разочарова, нито като игра и убедителност, нито като подход и достоверност, нито като край. Нямаше нищо излишно, нищо лигаво, дори клишето на любовния триъгълник беше умело вплетено в необичайните обстоятелства на следвоенната обстановка.Е, не е нужно да казвам, че и слаб да се беше оказал филмът, Александър Скарсгаард е сам по себе си причина да се залепя за екрана, безобразно привлекателен е този шведски полубог, дори, когато говори на немски… Но да не се отплесвам 🙂 „The Aftermath“ е по едноименния роман на Rhidian Brook, издаден и у нас и с прекрасната музика на Martin…