-
„Hamilton“
Това, че сме затворени по къщите, съвсем не означава, че не можем да се докоснем до късчета виртуозност, сътворявана на другия край на света. Първо държа да отбележа, че с мюзикълите границата винаги е много тънка – когато нещо звучи изкуствено или префърцунено, или преиграно, аз лично го усещам директно в стомаха – започвам да изпитвам нещо като неудобство, сякаш съм свидетел на неловка сцена. Затова рядко се обръщам към този жанр, но все пак от време на време нещо привлича вниманието ми. “Хамилтън” е спектакъл на Бродуей, за който чувах само суперлативи и то от различни източници и стоеше в списъка за гледане от лятото. Това е историята на…
-
„David Attenborough: A Life on Our Planet“
Задължително за гледане и осмисляне… Сър Дейвид Атънбъроу, на 93, все така обаятелно разказва приказката за дивата природа на нашата планета, която ние, човеците, уж най-интелигентните същества, с лека ръка консумираме, газим и безогледно унищожаваме… Зашеметяващо красивите кадри и драматичната музика правят разказа още по-зловещ в предсказуемостта на последствията. Дано още не е твърде късно… иначе година с корона вирус съвсем скоро ще ни се вижда като песен, сравнено с това, което ни очаква.
-
„The Burnt Orange Heresy“
Поредният филм в колекцията филми за художници ме остави от една страна леко разочарована, леко разтърсена и с леко неприятно чувство… От друга страна в света на претенциозното изкуство (с претенция за величие, за сериозност, за гениалност) има толкова излишна поза и фалш, че всяко „поставяне на място“ на тези среди ме изпълва с откровено задоволство. Бидейки европейска продукция, филмът е красиво заснет, с прекрасна локация на езерото Комо и изящна женска фигура в центъра на събитията. И тук свършва хубавото. Главният герой е арт критик, обхванат от тъмна и страховита амбиция, оплетен в лъжи и с обсесия, която изважда на повърхността нечовешка жестокост – и то заради една картина.…
-
„Dune“ 2020
Проект, който очаквам с нетърпение. Книгите четох 2005 и миналата година, и силно, силно се надявам филмът да е достойна визуализация на един феноменален текст. Във видеото Стивън Колбер е събрал режисьора Дени Вилньов и актьорския състав и разпитва като истински запален фен (отдавна нещо не беше ме вдъхновявало така):
-
„Homeland“
Някои сериали по ред причини отлагам толкова дълго време, че те накрая приключват и успявам да направя маратонско гледане на всички сезони. Homeland е такъв случай – все имаше нещо друго за гледане, опасявах се, че ще е твърде американизиран, темата е тежка, донякъде предсказуема и нямах нагласа. В крайна сметка два месеца на село са добро време за наваксване, така че най-после му дойде моментът. Първите три сезона ме отвяха. Многопластови герои, храна за размисъл, размиване на идея за добро-лошо, динамика да ти докара сърдечен удар. И противоречия. Противоречията в човешката природа, в отношенията, там, където нищо не е просто, нищо не е черно – бяло, е темата, която…
