-
„(Не)заменимите“
„Rambo, you are not expendable!*“, казва единствената жена в Рамбо II, която набързо умира в пукотевицата всред виетнамската джунгла… Някак сигурна съм, че идеята за The Expendables, събрал най-легендарните имена от екшън бранша, се е зародила именно от тази реплика (макар че това са само догадките на един отдавнашен фен). Драго ми стана на сърцето, че Сталоун е направил филма да изглежда наистина „old school“, както се казва „класика в жанра“: корави типове, (но с чувство за хумор), къде поодъртели, къде ходещи на терапия, но с впечатляващи умения и с амониции, които буквално отвяват пейзажа, намират своя кауза в борбата със злото, развъртяват се и за 20 минути взривяват ситуацията…
-
Georgia O’Keeffe
Имената на известните жени – художнички все още се броят на пръсти. TV версията за Джорджа О’Кийф е още една перла сред любимите филми за тях – разказва за живота й от съдбоносния момент, в който среща съпруга си – фотографът Алфред Щиглиц и това е начало на период на израстване, драматизъм и мъчително намиране на себе си. Филмът е заснет като произведение на изкуството – всеки кадър е картина, и с това, а може би и с крайните, бурни и разрушителни отношения, ми напомни за Фрида като усещане. Музиката на Jeff Beal е прекрасен фон, а Джоан Алън и Джеръми Айрънс са блестящ избор за главните роли. Georgia O’Keeffe Museum >>…
-
„Nine“
Да надникнеш в главата на творческия гений, може да се окаже любопитно, очарователно и пленително, но и доста „страховито“ преживяване, особено ако става дума за режисьор, изгубен в хаоса на собствения си живот и търсенето на муза и затиснат от неизменните клишета, съпътстващи твореца (гледала съм всичките ви филми! ранните ви филми бяха страхотни! Обожавам визията ви за религията и сексуалната революция!)…Моля?! Силата на Nine, създаден по едноименния бродуейски спектакъл, е в драматичното осветление, внушителния актьорски състав (Даниел Дей Луис, София Лорен, Мариойн Котияр, Никол Кидман, Кейт Хъдзън, Пенелопи Круз), в музиката, от която настръхваш и в елегантното, ту черно-бяло като овехтяла снимка, ту цветно и пищно движение из спомените…
-
Шърли Маклейн
Сигурно има хора, които никога не са чували за Шърли Маклейн. Което е малко странно предвид шеметната й кариера в шоу бизнеса (Бродуей, партниране с Боб Фос, Франк Синатра и Дийн Мартин, Джак Никълсън, Джак Лемън и дълго т.н.), предвид наградите и десетилетията в най-ярките светлини на прожекторите. Моите първи спомени за нея са от детските ми години с музикалните филми „Сладката Чарити“ и „Сладката Ирма“, а откакто започнах да чета книгите й, я възприемам много повече като писател и изследовател на духовни въпроси, отколкото като актриса и танцьор. Последните няколко седмици, покрай подготовката за изложбата, имах потребността да изляза леко от „канадския филм“ (макар че всъщност Шърли е наполовина…
-
„Crazy Heart“
„Колко е странно, че пропадането ти се струва като полет за известно време…“, звучи с дълбокия, гърлен глас на Bad Blake, героя на Джеф Бриджис в Crazy Heart. И макар че той самият лети/ пропада от дълго време, все пак успява да открие късче истинска любов сред апатичния цинизъм, алкохола и безперспективното утре. Което винаги е надежда. Отиват му на Джеф Бриджис тези роли на секси мъжкар, който няма какво да губи. А тази му роля с право му заслужи наградите. Към насладата от актьорската игра се прибавя и удоволствието от музиката – тъжно кънтри с Blues настроение. Откъс от филма >> Книгата >>
