Трети пореден пост за филми, явно още е оскарско време… Добре, че са добрите романи, за да направят в Холивуд от време на време някоя силна история (без ефекти), но пък достатъчно вълнуваща, за да не я забравиш пет минути след края на надписите… В този случай – доказателство, че Търсенето на Смисъла си е чиста доза приключение. От най-хубавите. С музиката на Alexandre Desplat. Препоръчвам. Романът >>

Малко смешно, малко нелепо, затова пък – очарователно; малко тъжно, малко странно, затова пък гениално, както само Шон Пен го може. Особено в ролята на депресирана, а може би отегчена до смърт, бивша поп звезда, в търсене на… себе си? в Сигурно това е мястото. Прекрасен саундтрак >>

Не си спомням как първо чух музиката на този филм и поисках да я имам.. а после чак след време пожелах да гледам самия филм. Rachel Portman e толкова разпознаваема – нейната музика притежава особен драматизъм (затова и ми е в листата Art, която понякога слушам, докато рисувам)… Някак знаех, че няма да се разочаровам, както често се случва напоследък… Всъщност отдавна филм не беше ме докосвал така. Всред няколкото „оскарски ленти“ тези дни – The iron Lady, The Descendants, Anonymous, Tinker Tailor Soldier Spy, J.Edgar… Never let me go ме разтърси както филмите от едно друго време можеха – с чудовищна история, разказана не с ефекти и жестокост, а…

Не знам какво им става на пичовете в холивуд напоследък, но като че ли усещам едно обезпокоително задъхване за изразни средства – или всичко се прави 3D, та ако може да ти нахлуят директно и буквално в мозъка и под лъжичката, или пък идеите са странно и летаргично представени, дето се вика – в медитация ли, в хипноза ли да ги гледаш… Някак си преди години не ми се налагаше да чета дълги обяснителни ревюта след като гледам някой филм, за да разбера „какво аджеба е искал да каже авторът“.. в рамките на една седмица това ми се случва с два филма (The Tree of Life на Терънс Малик и…

Това е от Онези филми… които… ами просто го гледайте.