-
Филми за творци
Тези дни добавих две нови перли сред колекцията ми от филми за художници, които стават все по-изразителни и дълбоки. Първият е „Renoir“ – фокусиран върху късните години на Реноар, когато болките в ръцете почти не му позволяват да работи. Филмът е истински пир за сетивата – с неповторимата светлина и багри на Лазурния бряг, живописния пейзаж като от прекрасен сън, мекото оранжево сияние в косите на непокорната Андре – модел за едни от най-изразителните платна на Реноар и муза за неговия най-голям син – Жан. Контраст на цялата тази красота е мрачната къща, неизказаните думи, войната, болката, която нощем е най-големият кошмар. „На този свят има твърде много грозота, за…
-
„About Time“
Безкрайно хубаво е, че филмовата ми година започна с филм като About Time. Британски, блестящ, разсмиващ, разплакващ, дълбок. Романс в най-добрата си форма! Всъщност като се замисля за този жанр, май единствено невероятното чувство за хумор на британците е способно умело да избегне сладникавостта и да придаде особения солено-горчив привкус на една нетипична типична любовна история. His Magesty the Extraordinary Ordinary Life. Гледайте. „How long will I love you? As long as stars are above you And longer, if I can. How long will I need you? As long as the seasons need to Follow their plan. How long will I be with you? As long as the sea is…
-
„Елементарно, Уотсън“
Никога не съм била от типа „сериали-маниак“, обаче напоследък започвам да се опровергавам и списъкът с маниащините нараства заплашително, може би заради по-големите бюджети на продукциите, което се отразява на качеството им. Дотук в списъка се мъдрят Castle, Game of Thrones, Lie to me, House of Cards и Sherlock. Elementary обаче ми влезе под кожата, като се плъзна тънко и обсебващо, точно като наркотик. Дори не знам защо точно той. Може би добрата стара история за Холмс е разказана съвременно и нестандартно. Може би е това, че Уотсън е жена (и то самата Луси Лу). Може би е от силния диалог (на моменти монолог в стил дедуктивен Шерлок), но всъщност си…
-
„The best Offer“
Джефри Ръш прави поредна зашеметяваща роля в трилъра с артистично-романтичен привкус „La migliore offerta“ на режисьора Джузепе Торнаторе. Съставът е изключително подбран, както и произведенията на изкуството (особено колекцията на главния герой – само женски образи!), а сюжетът няма да разказвам, защото идеята му е да държи топката в стомаха до края. Удоволствие от доброто кино. „Във всеки фалшификат има доза автентичност…“ Още малко филми, които оставиха следа това лято: Despicable me 2 Now is good The Host The Quartet Cirque de Soleil – Worlds away The Lifeguard
-
„Man of Steel“
Никога не съм била супер фен на Супермен, но Man of Steel е нещо съвсем различно. Бих казала приковаващо. Историята връща поглед назад – към произхода на Кларк на Криптон, когато той всъщност се ражда Кал-Ел и последващите му години на израстване на Земята. В търсене на трудни отговори на трудни въпроси… Визия, звук, ефекти, дизайн, каст, всичко това категорично трябва да се види на голям екран. Отдавна не бях изпитвала удоволствие от доброто старо кино, но ето че този филм успя да ме грабне. Както и идеята за израстването в морално семейство, когато имаш свръхспособности, и тази за възможността да избереш какъв да бъдеш – определено са попадения в…
