-
„Song of the Sea“
Не помня откога не съм гледала толкова красива анимация, в която всеки кадър да е картина..„Song of the Sea“ е базирана на келтската легенда за селки – митологично същество, което на сушата е човек, а под водата се превръща в тюлен. Тази прекрасна магическа приказка е с напълно заслужена номинация за Оскар за най-добър анимационен филм за 2014.
-
„The Water Diviner“
Напоследък съм силно впечатлена от историите, които изключителни и любими за мен актьори решават да разкажат, само че в ролята на режисьори. Ръсъл Кроу е пресътворил една според мен малко известна на широката публика историческа случка (битката при Галиполи) в истински епично приключение, в което има и любов, и драма, и смърт, и различни гледни точки към събитията на няколко абсолютно различни култури. Не знам дали е успял да бъде „безмилостен“ (по неговите думи), но проектът му се е получил много силен. Документалният филм за създаването на „The Water Diviner“:
-
„Unbroken“
Някои филми ги гледам пряко сили, само защото са твърде въздействащи, за да бъдат пропуснати. респект за Анджелина Джоли, която се е нагърбила с такъв мащабен и мрачен проект. След като гледах и Fury, си мисля, че с Брат Пит се надпреварват в избора си да правят трудни и откровено тежки за гледане филми. Но определено струващи си усилията. Да кажа, че Unbroken е за силата на човешкия дух, би било клише. Факт е, че малцина биха устояли на такива зверски изпитания. Пък и често точно там, на ръба на човешката издържливост, се разкрива истинското величие. По истинската история на Луи Замперини и романа на Laura Hillenbrand, вече издаден и у…
-
„Господин Търнър“
Отдавна чаках този филм, защото предполагах, че ще е достойна перла сред списъка с филми за художници. и наистина, Майк Лий е създал прекрасна илюстрация (като добре балансира фактите и художествената измислица) на зрелите години на Джоузеф Малорд Уилям Търнър, чак до смъртта му. В началото се прокрадва доста хумор в иначе доста потискащата и архаична обстановка, но с напредването на годините, настроението става все по-мрачно – копие на собствените преживявания на художника… „самотата и уединението са различни неща“… Едва ли има по-добър избор за ролята на ръмжащия и ексцентричен Търнър от Тимъти Спол (дори не знам защо не го номинираха за тази роля), който се справя блестящо с ръбатия…
-
„Beyond the lights“
На пръв поглед може да ви се стори като добре познато клише.. Но всъщност този филм е за отровата на родителската амбиция, за клетката на славата, за безмилостната фасада, зад която се крие поредната звезда-продукт за милиони, за любовта, която размества пластовете и променя посоките, за огледалата, в които се оглеждаме и ръцете, които ни издърпват от отчаянието… И за изборите, които правим, за да бъдем себе си. През цялото време, докато гледах, не знам защо, си мислех за Риана, но всъщност всеки артист от нейния ранг може да бъде прототип на героинята. Очаквано, саундтракът е силен.
