Напоследък получавам хубава обратна връзка за филмовите постове на блога – явно хората, които ги очакват с нетърпение се увеличават и това само може да ме радва. Ето какво успях да пресея през последните седмици от тоновете наизлезли филми: Jessica Jones – много харесах Кристен Ритър още в Breaking Bad. Тук ролята й (въпреки мъжкаранското, тип Не-ми-пука отношение) е точно съчетание на уязвимост и сила, което ми е нужно, за да възприема героинята й като реална, а не като супер герой. Като прибавим леката Марлоу стилистика и липсата на брутално насилие, сериалът си е засмукващ и сигурно догодина ще продължа с 2 сезон. The Defenders – сериалът е свързан с…

Westworld съзнателно отложих за тази година, за да няма голямо отстояние от втория сезон (2018). когато излезе, чух отзиви, че е добър, колкото Game of Thrones и това е вярно, но по толкова различен начин… „Западен свят“ е гениален, философски, тънко прокарващ чудовищни идеи за хуманността и „човечността“ ни… Но това, което е най-разтърсващо е, че те кара да се замислиш, не сме ли и ние като тези хуманоиди, програмирани да живеем в определен сюжет, „оковани“ от навици, рутина и дежа вю-та, неспособни да надскочим онова изначално ядро, заложено в нас, но пък в непрекъснат стремеж да достигнем центъра на лабиринта… Empire – дълго време стоеше в watchlist-a ми, докато реша…

Мноого отдавна съм почитател на Шърли Маклейн и неведнъж съм писала за нея. Новият й филм е поредно доказателство, че няма такова нещо като възраст, ако си добър в това, което правиш. Героинята й, Хариет Лолър, е женският вариант на Уве, но е толкова директна, забавна и колоритна, че в буквалния смисъл дефинира „незабравима“. „You don’t make mistakes. Mistakes make you.“

Рядко се случва четвъртият сезон да е по-силен от първите три (изключвам феномена Game of Thrones, разбира се), но Black Sails започна като пиратски екшън и постепенно се превърна в дълбока драма с герои, разкъсвани от вътрешни конфликти, раздвоени, вземащи нечовешки трудни решения, търсещи смисъл и с обрати, които те държат закован за екрана до последно. Впечатлена съм. Logan – мрачен, кървав и доста безнадежден, но драмата някак му отива. Идеята си я знаем, но тук малката Dafne разбива всички с помитащо изпълнение. The Queen of Katwe – истинската история на едно момиче от гетото, което има специална дарба. За шансовете да надскочиш средата, която определя живота ти, за вярата…

Приказен, забавен и докосващ. Напомни ми по един неуловим начин за Амели. Jessica Findlay ми хареса още в Winter’s Tale, а тук е просто очарователно чудата. Том Уилкинсън пък толкова да му отива да е кисел грубиян с добро сърце. И най-после една по-човешка роля за Andrew Scott (лошия Мориарти от Шерлок). Изобщо, една ободряващо приятна компания в една простичка, но всъщност вълшебна история.