Връщам се в София отпочинала, заредена, позитивна, сякаш поела въздух на дълбоки, живителни глътки от топлината на камината и тишината на уединението. Готова за нови битки и подвизи. Представянето на книгата завихри такава позитивна енергия, че усмивката не слиза от устните ми. Надскочих чисто физическата умора, и във вените остана да тече чистото сладко усещане за смисъл. Радвам се на нещата, които създавам, по детски, по мъничко на инат на този прагматичен свят. Там, откъдето извират сънищата, картините, цветовете, силата, нежността, има още много. нарича се… магия. Или реактивен двигател. Както го определя един приятел (който знае добре за какво става въпрос :о)… Та сега, усещам с напоителна сила сладостта на…