Душата и съзнанието ми бавно започват да привикват към факта, че жадуваната една година почивка вече започва. Докато пътуваме транзит през няколко държави, почти не усещам, че сме извън България, докато не спираме в Блед за кратка почивка… Езерото изглежда точно като от Мъглите на Авалон. Лека мъгла се стели над абсолютно спокойната вода, а в нея се отразяват не един, а цели три замъка, сякаш излезли от приказките. За да е пълна идилията, във водата плуват патици, с ярко зелени и лилави окраски на главите. Заскрежените дървета наоколо изглеждат като зимни пазители на тази ледена красота. Минава ми мисълта, че бих могла да остана тук с месеци. Пътят за…

Трети пореден уикенд извън София. Пътуваме от Доспат към пещерите. Пътят се вие живописно и от двете му страни – полянките с класически жълти и бели цветенца – като в приказките, са толкова красиви, че чак те заболяват очите. Музиката е бясна, мислите ми – спокойни. Нямам колебание дали ще катеря днес или не. I’m in отвсякъде. С крайчеца на окото поглеждам към Сашо, мисля си, че двамата сме като научен експеримент на Наса – толкова еднакви, а поставени в различни условия за развитие… Ако бях расла като него, сега щяхме съвсем да сме като сиамски близнаци. Урокът за мен е жесток, защото си припомням същност, която съм затрупала под сто…