Толкова обичам петъците, които с нещо силно и вдъхновяващо дават начало на хубав и смислен уикенд! Този път причината да възкликна така е постановката „Клюки от ада“ в Сълзата, от която наистина ти потичат реки от сълзи (от смях), така, както се лее изведро талантът на тримата актьори на сцената. Не мога да си спомня от коя година не бях гледала Ивайло Христов, но бързо си припомних за какво „явление“ става дума! Само ще издам, че играе умрял гей, за останалото, търсете билети! Деляна Хаджиянкова и Васил Михайлов са достойните партньори в тази „адска“, но затова пък супер забавна комедия. Силно препоръчителна за трайно усмихване!

„Всеки от нас в определен момент е кретен, дебил, тъпак или луд. С други думи, нормалният човек е този, който в разумно съотношение съдържа в себе си всички тези съставки, тези чисти типове. Кретенът изобщо не говори, лигави се, получава гърчове. Залепя си сладоледа на челото, защото не си улучва устата, никакви координирани движения. Влиза във въртяща се врата срещу движението. Дебилът е по-сложно нещо. Той е социално поведение. Дебилът е много търсен, особено в светските среди. Притеснява всички, но после дава храна за разговори. В положителната си форма става дипломат. Говори извън чашата, когато гафът е направен от други, успява да измести темата. Той е от видовете, които са на път…

Историите за Дон Жуан са като тези за Христос – има ги много и всичките са различни. Някои, изглеждащи достоверни, други съвсем поукрасени, но със сигурност добре вплетени в контекста на конкретното послание. Повечето са пародии с романтичен привкус (прекрасно изиграни от Джони Деп примерно), тук обаче хуморът е малко, вкаран като че ли само, за да не натежи тънката тъжна линия, съпътстваща целия спектакъл. Поне за мен историята беше по-скоро тъжна, отколкото смешна. Просто Дон Жуан на Морфов е студен циник, безнадежден развратник и епикурейска свиня, който мрази нравоученията и по-скоро би се самоубил, отколкото да отдаде сърцето си на една единствена жена. Затова е и самотник, обречен от буйство…