„Домът на Бернарда Алба“ се оказва истинско предизвикателство за сетивата ми. Настръхвам още от първия миг, в който оскъдната светлина осветява косо лицето на жената на голата сцена, и така е до края. потропването на токчетата сред оглушителната тишина спира дъха, заковава те и те провокира да не издадеш нито звук, а същевременно е израз на океан от емоция.. Жените са седем и настроението е мрачно – в черни рокли са, с пристегнати коси, и все пак въздухът носи нещо скрито, нещо потайно, което се случва в тази къща на деспотизъм и мълчание…Танцът е неописуем израз. А фламенкото е Огън. Гледам с широко отворени очи и цялата попивам усещания. Стотици…