Великолепие. За мен това е думата, която описва точно прекрасния нов балетен спектакъл на Лео Муич. “Великият Гетсби” носи духа на завладяващите мюзикъли “Ах, този джаз” и “Чикаго”, само че атмосферата на времето е предадена не с пеене, а с движение, синхрон, заряд и артистизъм. Харесах всичко – от разкошните костюми, през минималистичната сценография (брилянтната “покривка”, спусната като маса, “брокатът”, разпилян на сцената, който продължи да блести и да лети; фаровете на “автомобилите”), невероятната енергия на музиката (която да, щеше да е още по-въздействаща, ако беше на живо) и най-вече великолепните изпълнения на грациозните и чувствени Марта Петкова и Памела Пандова, безкрайно талантливите мъжки солисти и изключително наелектризиращите балетисти от…

Не знам дали красотата ще спаси света, но мен със сигурност ме спасява. Не можех да си пожелая по-прекрасен подарък за Коледа от балета “Ана Каренина” (постановка на Лео Муич, с участието на балета на Пловдивската опера, Марта Петкова и Никола Хаджитанев). За мен балетът открай време е свещено тайнство, изпитвам дълбок респект към толкова изискващо, но и така възнаграждаващо изкуство. Винаги донякъде ми е напомняло на айсберг, от който ние, зрителите, виждаме само върха в цялата му прелест, а отдолу, под повърхността, се крият огромно количество труд, и усилия, и стремеж към съвършенство. Този спектакъл ме остави възхитена  – и музиката, и минималистичните декори, и костюмите, и усещането за…

Боже, каква прелест! Влюбих се в тази изключителна жена още, когато я гледах в „Жизел“, а след „Аморе“ вече ми се струва, че тя е не просто човешко същество, а флуид в лилава рокля, който омагьосва с неземна грация и изящност.. От трите етюда, „моят“ беше „Преди дъжда“ – семпъл, с абстрактна идея, минималистична сценография, прекрасна хореография, докосваща  музика. Истинска привилегия е да гледаш прима балерината на Болшой театър в съвременен балет, това е абсолютно разчупване на стереотипа, че тя непременно трябва да е лице на класическия балет – „Лебедово езеро“, „Жизел“, „Спящата красавица“, тя със сигурност е неотразима във всички тях, но в „Аморе“ (може би и заради петия…

Снимков материал: Софийска опера и балет Напоследък съвсем съзнателно разширявам балетния кръгозор и след „Пахита“ и „Жизел“, без никакво колебание се озовах на „Корсар“. Въпреки че „Жизел“ беше изключително удоволствие заради участието на неописуемо грациозната Светлана Захарова – прима балерината на Болшой театър, „Корсар“ дотук е най-красивата балетна постановка в моя все още скромен списък. Музика, визии, семпли, но създаващи атмосфера декори, осветление, изящни костюми, закачливост и невероятно добри балетисти – всичко това беше истинска наслада за сетивата. Излязох от Операта възторжена и незабелязваща неспирния декемврийски дъжд в петъчната вечер.