• балет,  на сцена

    На балет: “Ана Каренина”

    Не знам дали красотата ще спаси света, но мен със сигурност ме спасява. Не можех да си пожелая по-прекрасен подарък за Коледа от балета “Ана Каренина” (постановка на Лео Муич, с участието на балета на Пловдивската опера, Марта Петкова и Никола Хаджитанев). За мен балетът открай време е свещено тайнство, изпитвам дълбок респект към толкова изискващо, но и така възнаграждаващо изкуство. Винаги донякъде ми е напомняло на айсберг, от който ние, зрителите, виждаме само върха в цялата му прелест, а отдолу, под повърхността, се крият огромно количество труд, и усилия, и стремеж към съвършенство. Този спектакъл ме остави възхитена  – и музиката, и минималистичните декори, и костюмите, и усещането за…

  • на сцена,  театър

    “Развратникът”

    “Как могат да се дават вечни обещания в един преходен свят – възкликва философът Дидро, който е главният герой в пиесата на Ерик-Еманюел Шмит. Ако продължим в този дух, можем да попитаме какво въобще си струва да се прави, при положение че всичко е така нетрайно. Столетия наред човек се опитва да намери стабилна, непроменлива основа, върху която да гради живота си, постоянен център, в чиято орбита да установи неговия смисъл. Това усилие обаче често прераства в обикновен фанатизъм и нищо повече. Но спасение ли е фанатизмът? И ако не е, какво друго ни остава? Да се отдадем на униние и мъка? Не. Можем да бъдем парадоксално смели и да…

  • балет,  на сцена

    На балет: “Amore”

    Боже, каква прелест! Влюбих се в тази изключителна жена още, когато я гледах в “Жизел”, а след “Аморе” вече ми се струва, че тя е не просто човешко същество, а флуид в лилава рокля, който омагьосва с неземна грация и изящност.. От трите етюда, “моят” беше “Преди дъжда” – семпъл, с абстрактна идея, минималистична сценография, прекрасна хореография, докосваща  музика. Истинска привилегия е да гледаш прима балерината на Болшой театър в съвременен балет, това е абсолютно разчупване на стереотипа, че тя непременно трябва да е лице на класическия балет – “Лебедово езеро”, “Жизел”, “Спящата красавица”, тя със сигурност е неотразима във всички тях, но в “Аморе” (може би и заради петия…

  • балет,  на сцена

    На балет: “Корсар”

    Снимков материал: Софийска опера и балет Напоследък съвсем съзнателно разширявам балетния кръгозор и след “Пахита” и “Жизел”, без никакво колебание се озовах на “Корсар”. Въпреки че “Жизел” беше изключително удоволствие заради участието на неописуемо грациозната Светлана Захарова – прима балерината на Болшой театър, “Корсар” дотук е най-красивата балетна постановка в моя все още скромен списък. Музика, визии, семпли, но създаващи атмосфера декори, осветление, изящни костюми, закачливост и невероятно добри балетисти – всичко това беше истинска наслада за сетивата. Излязох от Операта възторжена и незабелязваща неспирния декемврийски дъжд в петъчната вечер.

  • на сцена,  театър

    Камен Донев “За сватбите”

    Изпитвам огромно възхищение към енергията и страстта, които Камен Донев излива в спектаклите си. Помня, че когато преди години гледах За народното творчество, после ме болеше челюстта от смях, толкова бисери се ръсеха ежесекундно в ефира. “За сватбите” ми се стори по-балансиран – хуморът отново е стихиен, а историите на моменти предизвикват неистов хилеж, но се редуват с повече песни и танци (и то какви!), допълващи разказа. Реалното предложение за брак пък си беше истинска смелост – като се има предвид, че свидетели бяха има – няма 10 хил. човека… Много ми хареса решението ансамбълът на Филип Кутев да не е в народни носии, а в ретро облекла – невероятна…