2 дни в Париж
Първото посещение на Франция и особено на Париж може да бъде немалко overwhelming по безброй причини: митовете и клишетата (създадени най-вече от филми, литература, език), изобилието от места, кухня, заведения, атракции, монументи, история, очаквания, не-знам-откъде-да-започна, как-трябва-да-съм-облечена-в-Париж, както и пресата, наречена 102 неща, които трябва задължително да видите/посетите/опитате, бла бла бла.
За нас този път престоят в Париж е почти транзит – само два дни, на път за Нормандия, където имаме намерение да пребиваваме един месец. Затова и почти нулевите ни амбиции за разглеждане на забележителности, нямаме никакви списъци с неща и най-вече никаква преса да издирваме перфектни места за още по-перфектни инстаграм снимки.
Вместо това преглеждаме прогнозата за времето и това, че първият ден ще е слънчев, а вторият – ще вали, предопределя доста импровизираната ни програма.
След едно доста геройско и изобщо-не-романтично мъкнене на куфари надолу – нагоре по стълбите в метрото (влак от Шарл де Гол, после смяна на две метро линии), се настаняваме в airbnb – то, което е в много приятен район извън супер туристическите зони. Станали сме същата сутрин в 5 часа, но сме нетърпеливи да се разходим из парижките улици и да попием толкова типичната за тук атмосфера.
Тук отварям една скоба за ресурсите, които преглеждах в подготовка за пътуването.
Повече от ясно е, че в Youtube един живот няма да ти стигне да видиш всички “парижки” клипчета, затова бях безкрайно щастлива да открия Les Frenchies – канала на Антоан и Колийн, които след повече от 30 години в Щатите, се връщат в родната му Франция и правят видео материали със съвети за туристи.
Цял месец преглеждах единствено техни клипове, изключително са полезни, особено тези за street food храната, ако човек не е с бюджет за ресторанти.
Качвам тук разбора им на дванадесет популярни френски десерта (как не умряха тези хора не знам), които геройски дегустираха, възторгваха се и чак поляха с шампанско за “изчистване на небцето”.
И така, тръгваме пеша из парижките улици, идеята е да опитаме поне част от въпросните десерти, както и да открия две специални арт местенца – магазините за арт материали на двете много стари марки Sennelier и Charvin.
На път за тях минаваме през една силно изкусителна буланжерия, вземаме си неща за пикник и сядаме на сянка в Люксембургската градина. За съжаление най-зелената част от парка е затворена, но въпреки това прекарваме приятен час, опитвайки френски терини с най-различни вкусове.
После идва ред и на най-желания от мен десерт (като един известен фен на всичко цитрусово) – tarte au citron. И о, боже – много е сладко, една малка хапчица е напълно достатъчна, но ТОВА определено е моят десерт.
После продължаваме разходката и тъй като двата арт магазина са в близост до Лувъра, вървим известно време по Сена.
Първо влизам в магазина на Charvin. Марката съществува от 1830 година и слоганът й неслучайно е Maison de Heute Couleur. Съвсем ествествено искам всичко да изкупя, хващам се за главата от това изобилие, слагам си очилата за четене, за да прочета внимателно нюансите. Добре, че човекът в магазина не ме пресира, давам си достатъчно време да се насладя и в крайна сметка се спирам на по няколко тубички от скъпоценното масло.
Магазинът на Sennelier е наблизо, тази марка датира от 1887 година, магазинчето е тясно, пълно с хора и препълнено с какви ли не арт материали. За маслените бои ме насочват към едни чекмеджета, в които откривам желаните от мен цветове. Мисията е изпълнена!
По това време вече сме полу-пребити от умора, но решаваме да пресечем и да стигнем поне до входа на Лувъра, който вече е затворен. Правим няколко не-особено-идеални снимки, но съм толкова изморена, че ми е все едно и с истинско удивление наблюдавам креативните пози на снимащите се пред музея младежи.
Аз лично нямам грам сили за каквото и да е повече, тръгваме пеша обратно към апартамента и усещам как плувам в леко опиянение от всички красиво украсени витрини. Не мога да не призная мимоходом, че ъгловите кафенета са наистина безкрайно чаровни и който е измислил буланжериите е бил истински гений.
Вторият ден очаквано е дъждовен и доста хладен, затова докато пия сутрешното кафе избираме два музея, в които “да се скрием” от шлиферното време. Първото място е L’Atelier des Lumiere, а второто – Musee D’Orsay. Цял ден ще ползваме метрото, затова си вземаме еднодневен билет.
Музеят на светлината ме очарова преди няколко години, когато за пръв път видях шоуто с картини на Ван Гог. За мен като художник, който винаги търси (почти отчаяно) източници на вдъхновение, мястото отдавна чака в списъка с желания.
За сегашното посещение на Париж първоначално отхвърляме идеята, защото е доста далече от апартамента ни, но “лошото” време бързо променя решението ни.
Стигаме там точно навреме за нашия часови слот. Въпреки че знам какво да очаквам, съм дълбоко очарована от атмосферата. Влизаме в залата и попадаме в почти сюрреалистична атмосфера – ярките и експресивни мазки от картините на Сезан изпълват всичко наоколо, включително пода.
Музиката е внушителна, кадрите са внимателно и ефектно монтирани. Усещането е за абсолютно потапяне, за истинско вълшебство и за своеобразно реконструиране на магията на картините.. Въздействието е толкова силно, че искам дълго да остана и да попивам още и още.
Вторият музей за днес е Musee D’Orsay. Оказва се ден, в който музеят, чиято красива сграда някога е била гара и хотел, е отворен почти до десет вечерта. Това ни дава спокойствието да гледаме бавно, да почиваме често и дори да пием кафе с лимонов тарт в кафетерията на музея, за да заредим с нови сили.
Колекцията на музея е наистина впечатляваща, и то не само заради платната на Ван Гог, Гоген, Редон, Бонар, Моне, Мане, Дега, но и с забележителните скулптури на Роден и множество незнайни за мен автори, които са изваяли прекрасни и на моменти изумителни произведения от мрамор и бронз.
Прекарваме целия следобед попивайки изкуство и когато вече не можем да поемаме повече, и понеже според мен нещата не трябва да се вземат твърде насериозно, се отдаваме на измисляне на наши си истории за картините и това се оказва изключително забавно занимание. Лигнята достига връхната си точка, когато попадаме на неописуемите котки на Бонар, за които възникват фамозни и малко вероятни, но супер смешни предположения за това “какво е искал да каже авторът” на платната.
Добре заситени с изкуство, се отправяме към “вкъщи” и решаваме за вечеря да седнем в малък ресторант на 20 крачки от апартамента ни, което се оказва добро решение.
С това завършват кратките два дни в Париж. Остават тонове неща за следващия път, но съм благодарна и за преживяното дотук.
На другия ден се отправяме към Gare Saint-Lazare, откъдето вземаме бързия влак за Carentan и в късния следобед пристигаме в Нормандия и в частност в Chateau Coliving, където ще пребиваваме през целия юли.
P.S. Няколко дни преди да тръгнем за Франция, попадам на едно реалити по Netflix, наречено L’Agency (The Parisian Agency). Решавам, че ще е чудесно за настройване на френска вълна.
Двата сезона проследяват семейния бизнес с луксозни имоти на парижко семейство и като се абстрахирам от сценария и нагласените като за реалити шоу неща, голямото забавление е надникването в апартаментите на последните етажи в центъра на Париж и възможността да придобия представа как изглежда собственост, продавана за милиони.
Във всеки случай, докато обикаляме парижките улици, погледът ми към красивите фасади е някак различен :).
