Вдъхновени истории
Много исках първият пост за тази година да е оптимистичен, зареждащ и вдъхновяващ, затова събрах ресурсите, които напоследък са спасяващи за мен, действат ми успокояващо, размечтаващо и най-вече – носят ми надежда. Най-важното, за да посрещам сутрините с усмивка и желание за живот.
Brene Brown on Netflix – по празниците се сдобихме с препълнения със съдържание канал и бая време ми отнема да намеря бисерите сред баластрата, но презентацията на Брене е истинско бижу! По-скоро stand-up комедия, отколкото нещо сериозно, това е брилянтен начин да поднесе смилаемо тежки теми като уязвимостта, срама и дискомфорта да си в светлините на прожекторите. Както съм казвала и друг път: тя е национално съкровище.
Miss Americana on Netflix – документалният филм за Тейлър Суифт, в който ще се припознаят онези от нас, учени да бъдат “доброто момиче”. Не мога да кажа, че съм някакъв заклет фен на мис Суифт, но слушах музиката й в определени периоди и бях впечатлена от (бруталното) израстване, което неминуемо следва известността, от цената, която плащаш в днешната безумна среда на социални мрежи, и как в един момент мълчанието става толкова непоносимо, че използването на гласа и платформата, наречена милиони последователи, за значими каузи става наложително живото-спасяваща.
Dear… on Apple TV – с това странно заглавие ми отне известно време да кликна на тази документална поредица, но пък man, oh, man! Десет епизода за известни личности, техния път и писмата от хора, чиито живот са променили. Спайк Лий, Лин-Мануел Миранда, Мисти Копланд, Опра… По-вдъхновяващо от това, няма накъде.
Harry Potter on HBO – силно емоционален документален филм за 20-годишнината от създаването на първия филм. Първо гледах нахилена тези 6-7 годишни хлапета, които растяха заедно с продукцията, а после си поплаках, прозирайки какво значи да си част от такъв феноменален проект точно в годините на израстване, и цената, която плащаш за известност, калъпи и свръхочаквания. Прекрасно направено.
How To Renovate A Chateau (without killing your partner) – следя канала тази млада двойка в Youtube от известно време и тяхната одисея по реновиране на шато-то им в Нормандия чудесно ме разтоварва и зарежда. Ана и Филип правят всички препятствия да изглеждат лесни, усилената работа е балансирана от приятно чувство за хумор, а между всичко останало, научавам нови неща за поддържането на градината в огромното имение. Някой ден ще ми потрябва, сигурна съм 😉
Anton somewhere – едно от последните ми открития е канала на един млад и чаровен украинец, който пътува по света и прави изключително качествени, добре заснети и пълни с интересни факти видео материали. Това, което ме отвя, беше филма му за Норвегия, който дотук изгледах два пъти и затвърждава схващането ми, че сме се родили в неправилната държава…
Pink: what I know so far – документалният филм за Алиша Бет Мур, известна на всички като Pink, е експлозивен микс от кадри от кухнята на турнето й през 2019 и личните моменти с децата и съпруга й. Такъв прилив на енергия не съм усещала мнооого отдавна. Преди да изгледам този филм, глътнах документалния по Netflix за ранните й години, когато прохожда като артист, предимно бунтар, ядосан на живота. Силно впечатляващо е да наблюдаваш как израства и се променя по пътя, но все пак си остава до бруталност пряма и автентична. Силно препоръчвам.
Supermodel Paulina Porizkova Wants You to Listen – попаднах някак случайно на това видео, но го изгледах и установих, че странно или не, натиска разни бутони в мен… Онзи ден се връщах от студиото и зад мен вървяха две момчета тип “братле”… И единия гай разправяше много разпалено на другия: брат, ма ти знаеш ли, че като станат на 50 години жените пак изтрещяват (!?)… Както си вървях и затворих очи, идваше ми да се обърна и да им кажа, момчета, що не вземете да прочетете някоя книга…. Ох, невежеството ражда чудовища… Та по темата за остаряването ни като жени ще има тепърва да се говори повече и дано. Дано.
