Декемврийски филмов микс

Billions – този сериал наистина трябва се гледа с тефтер и молив, за да си водиш записки. Двама главни герои, които нито можеш да харесаш, нито да намразиш, с неописуемата им флуидност из целия спектър от добро до зло, с гигантомантска амбиция, газене на хора и правила и все пак уязвими и самотни във величието си. А кой не би искал да има до себе си една д-р Уенди Роудс, която да разнищва и анализира с хирургическа точност моментите на кризи и предизвикателства и да те връща нов и готов за битка? Всъщност за мен силата на сериала е точно в непрекъснатия анализ на човешкото поведение и мотивация. Нечовешки добри роли на Деймиън Луис и Пол Джамати. Чакам с нетърпение 5 и 6 сезон.

The Umbrella Academy – ако сте любители на комикси, (космати) супер герои със странни супер сили, пътуване във времето и маниакално спасяване на света от гибел, този сериал е за вас. Забавен и леко смилаем, но в никой случай не детски. Сред цялото многообразие от герои има един великолепен Клаус, който прави нещата неимоверно колоритни.

Tales from the Loop – странен, много странен, най-странен. Създаден по дистопичните рисунки на шведския художник Simon Stаlenhag, този сериал е интересен експеримент. Според мен му липсва контекст, малко повече обяснение каква е тази технология, която оказва влияние на хората от градчето над нея, но пък музиката! Саундтракът сам по себе си разказва истории и струва ми се е най-доброто от сериала. Освен това мисля, че сме забравили как се гледа съзерцателно кино..

Raised by Wolves – ако някой очаква Sci-Fi ала Стартрек, този сериал определено не е това. Има много неща в него (дори дали не са твърде много): има андроиди, програмирани с опазването на човечеството, има унищожена Земя, има религия и фанатизъм, има атеизъм и насилие, има не особено приятна за населяване планета, странни нашепващи същества, виртуална реалност и … край, който изглежда твъърде фантасмагоричен (и обезпокоително напомнящ един Alien). Докато го гледах на няколко пъти си казах, че май е по-добре да не ходим на Марс, докато не си решим личностните и социалните проблеми. Както и да е, главната женска (андроидна) роля е великолепно изпълнена от Аманда Колинс, бившият “викинг” също е много добър, действието държи до края. Някъде към средата аха-аха да изгледаме в Youtube “Raised by Wolves explained”, ама се удържахме и го гледахме след края на сезона. Не че помогна много. Но това определено е сериал, който се запомня.

For all Mankind – какво би било, ако руснаците първи са стъпили на Луната? Алтернативна  гледна точка към космическата (и не само) надпревара по време на Студената война и едно от най-важните събития от човешката история. Както и поглед към цената, която плащат астронавтите и семействата им, докато “служиш на страната си”.

The Crown s04 – пореден силен сезон на сериала и явно доста натискащи бутони теми, щом членове на правителството се опитаха да изискат от Netflix изрично да подчертаят, че това е измислена история (?!). Великолепна Джулиън Андерсън като Маргарет Тачър, все така брилянтна Оливия Колмън, а актьорите, превъплътили лейди Д. и Чарлз, се справят чудесно. Изобщо, много добро кино, истина или не съвсем 😉

The Queen’s Gambit – определено не е най-силният за мен сериал за тази година, но като че ли се надигна някаква позитивна вълна около тези мини серии (дете-жена-чудо, което се налага в изцяло мъжка игра/спорт) и възвърна интереса към шаха като интелектуално предизвикателство. Аня – Тейлър Джой е истинско удоволствие за гледане, а стилистиката ала 60-тте е забележителна. По романа на Walter Tevis.

Let them all talk – този филм трябва задължително да се гледа със знанието, че е заснет без сценарий, в последователност от 8 дни на истински кросинг кораб и актьорите са имали свободата да запълнят сцените с каквото преценят! Погледнато от този ъгъл, филмът е просто брилянтна импровизация. Краят беше малко странен, но те напоследък всички краища ми изглеждат странни, така че за пореден път браво на Мерил Стрийп, и браво на Стивън Содербърг за нестандартния подход.

Palms in the Snow – ии, накрая малко романтика, макар и туширана от бруталния си фон. Филмът разказва за драматична любов, случила се в последните колониални години на днешна Екваториална Гвинея (бивша испанска колония) и надмогнала раси, разстояния и раздяла. По едноименния роман на Luz Gabas.