Декемврийски филмов микс

The Christmas Chronicles – предвид сезона, просто нямаше как да не сложа Санта начело – не само съм фен на Кърт Ръсъл от времената на Escape from New York и Tango and Cash, ами неговата версия на дядо Коледа е супер свежарска, пък ако му видите елените и шейната, пак ще си помислите преди да твърдите, че “той всъщност не съществува”.
А пък накрая каква готина изненада има… 😉

Ето какво друго се надипли напоследък:

За романтичните натури:

The Guernsey Literary and Potato Peel Pie Society – зад това усукано заглавие се крие стопляща история за приключение и любов от следвоенно време и колкото и предсказуема да е, добрият каст винаги помага. По романа на Annie Barrows и Mary Ann Shaffer.

The Bookshop – има нещо утешително в мисълта, че в днешно време все още се правят такива филми и те ще харесат на макар и малък кръг хора… Толкова ретро, но и толкова човечен… Смелостта има различни форми и макар понякога да си мислиш, че си победен и надвит от глупостта човешка, си струва усилията, ако си успял да докоснеш дори едно единствено човешко същество и да промениш посоката на живота му.

За непорасналите деца:

The House with a Clock in its Walls

Small Foot

За непоправимите пътешественици:

The Odyssey – очаквано изключително красиви кадри от подводния свят – все пак това е светът на Жак-Ив Кусто с неговата обсесия за изследване и населяване на морските дълбини. За мен интересната част обаче (за пореден път) е как тази всепоглъщаща страст се отразява на най-близките му и достигам до извода, че най-силно мотивираните хора на света са вероятно и най-големите егоисти.

First Man – заснет страховито истински, с всички брутални вибрации, които те правят част от абсолютната лудост в онези времена да се реализира начинание от такава величина. И то не, защото някой визионер като Мъск има амбицията да го направи, а защото “руснаците ни изпреварват, давайте да ги шашнем като стъпим на луната”. Много много добър.

За приветстващите ярки женски водещи роли:

Colettе – в никой случай не мога да кажа, че е шедьовър, макар че на момента ме грабна и го изгледах на един дъх. Чак накрая осъзнах, че Колет е реално съществувала фигура и филмът е по действителни събития.

Homecoming – много се изписа за участието на Джулия Робъртс в сериал, което създава много високи очаквания. Мрачен, с ретро привкус, макар да се развива в бъдещето, бавно проникващ през кожата, предизвикващ леко параноични мисли и нетърпение да разбереш какво-по-дяволите-се-случва. Първите седем епизода глътнах на маратон (по 30 мин са), остава черешката на тортата.