Carnival of Rust
Понякога вдъхновението ме халосва изненадващо и с чувство за хумор, когато най-малко го очаквам – тогава е най-сладко и много му се радвам. Горната снимка (никога няма да се сетите какво е) направих докато чистех камината и изхвърлях тавата с пепелта, както всеки ден през последните дни от почивката на село. Не знам какво ме накара да обърна тавата и да погледна отдолу, но попаднах на истинско съкровище – картина от нагар с истинска феерия от цветове – оранж, капут мортум, сиво, малахитено зелено, и малко ярко червено за разкош. Ей това е то вдъхновението. Понякога се крие в камината и рисува картини вместо мен.
Спонтанно кръстих снимката Carnival of rust на една песен на Poets of the Fall, та споделям и нея:
