„Big Magic“
Когато „Big Magic“ излезе у нас, първоначално се поколебах дали да си я купя: по ред причини ми се искаше да я чета в оригинал, а и ми се стори по-скоро като „наръчник за начинаещи творци“. Но тъй като и тази година спазих традицията да си подаря книги за рождения ми ден, Магията на Елизабет Гилбърт се оказа в торбата и я глътнах точно за два дни. Всъщност, подгънах повече ъгълчета от очакваното. Книгата в никой случай не е някакъв литературен шедьовър, но и самата Елизабет няма претенциите да е такъв – книгата е точна илюстрация на казаното по редовете й – важното е да правиш нещо с ръцете и ума си, без особени очаквания, с радост от самия процес. После – каквото дойде. My kind of girl.
„Невинаги е приятно и лесно – да разнасяш страха си, когато поемаш на големи и амбициозни пътувания, имам предвид, – но винаги си струва, защото, ако не се научиш да пътуваш с него, никога няма да можеш да отидеш на интересно място или да правиш нещо интересно.
А това би било жалко, защото животът е кратък и рядък, и удивителен, и вълшебен, и вие искате да направите наистина интересни неща, докато още сте тук. Знам, че го искате, защото и аз го искам за себе си.
Всички го искаме.“
„Както казват хората: оправдавай ограниченията си и ще си ги имаш.“
„За да бъда съвсем откровена, по-голямата част от писателския ми живот не е някаква смахната, старомодна, вуду Магия. Тъкмо обратното: състои се чисто и просто от безславен, дисциплиниран труд. Сядам на бюрото си и работя като жътвар на нива. В тези случаи, меко казано, никакъв вълшебен прашец няма.
Понякога обаче има. Понякога, докато пиша, и изведнъж започвам да се чувствам така, сякаш вървя по един от онези движещи се тротоари като на летищата: още имам много път до гейта, багажът ми все така си тежи, но усещам как ме движи някаква външна сила. Нещо силно и щедро ме носи напред и това определено не съм аз.
Може би това чувство ви е познато. То е същото, което изпитвате, когато направите или създадете нещо прекрасно и по-късно, като го погледнете, можете да кажете само: Дори не знам как стана.“
„(…) Когато помощта му все пак дойде – с онова усещане за движещ се тротоар под краката ми, под думите ми, – ме изпълва безкрайна наслада и веднага се втурвам напред. В такива моменти пиша така, сякаш не съм на себе си. Губя представа за времето, пространството и за своето аз. А когато си замине, не се опитвам да я задържа, а продължавам да работя усърдно с надеждата, че някой ден геният ми ще се завърне отново.
Работя и в двата случая – с помощ и без помощ, – защото така се прави, ако искаш да живееш творчески. Работя стабилно и винаги благодаря на процеса.“
„Колкото повече остарявам, толкова по-малко се впечатлявам от оригиналността. Много повече ме трогва автентичността. Опитите за оригиналност често изглеждат принудени и маниерни, но автентичността притежава тих резонанс, който не спира да ме вълнува.
Просто казвайте, каквото искате да кажете, и го казвайте с цялото си сърце.
Споделяйте, това, което усещате, че трябва да споделите.
Ако е достатъчно автентично, повярвайте, ще бъде и оригинално.“
„И аз познавах разочарованието и объркването. Но помня как си мислех, че да се научиш да преодоляваш разочарованието и объркването, също е част от работата на твореца. Струваше ми се, че ако искаш да се занимаваш с изкуство, справянето с фрустрацията е фундаментален аспект на работата – може би най-фундаменталният. Фрустрацията не е прекъсване на процеса; тя е процесът. Забавната част (онази, която не прилича на работа) е онази, в която създаваш нещо прекрасно, всичко върви чудесно, всички го харесват, а ти летиш високо в небето. Тези моменти обаче са рядкост. Не може просто да скачаш от един хубав миг към следващия. Начинът, по който се владееш между тези моменти, когато нещата не вървят така прекрасно, е мярка за всеотдайността ти към попрището и готовността ти за странните прищевки на творческия живот. Да се държиш през всички фази на творческия процес: това е истинската работа.“
„(…) Понякога ми се струва, че разликата между измъчения и ведрия творчески живот се състои в разликата между думите „ужасен“ и „интересен“.
В крайна сметка интересните резултати са просто ужасни резултати с намален звук на драматизма.“
„Иначе казано: Ако не можете да правите това, за което копнеете, идете да правите нещо друго.
Излезте да разходите кучето, съберете боклуците от улицата пред дома ви, после пак разходете кучето, направете сладкиш с праскови, оцветете камъчета с ярък лак за нокти и ги струпайте на купчинка. Може да ви се струва, че това е само отлагане на проблема, но ако подхождате с правилното намерение, не е така: това е движение. А всяко движение побеждава инерцията, защото вдъхновението винаги се привлича от движението.“
